Въпреки че корабът остава отворен за посетители, екипажът ежедневно следи нивото на водата около корпуса, тъй като при по-нататъшно спадане съществува опасност плавателният съд да заседне.
„Ниското ниво на водата оказва влияние и върху нашата дейност. Корабът е отворен за посещение, ежедневно приемаме посетители, но за съжаление отложихме плаванията, които бяха планирани за месеците август и септември заради ниското ниво на водата“, обясни капитанът на „Радецки“ Марио Тотонаров.
По думите му нивото на реката в района е достигнало около 2,37 метра под основната кота. За да се прецени дали корабът може безопасно да плава, екипажът извършва ежедневни замервания с ръчен лот – специално въже, с което се измерва дълбочината около корпуса.
На места водата е едва около метър и 20 сантиметра. В момента това не създава непосредствен проблем за закотвения кораб, но при плаване ситуацията е различна.
„Пред нас и зад нас е доста плитко. Ако трябваше да пътуваме, при подхода към кораба това би създало потенциална опасност той да заседне, което не е желателно“, обясни капитанът.
Перспективите за възстановяване на плаванията през септември също не са добри. Според екипажа са необходими значителни количества валежи, за да се повиши нивото на реката.
„Просто няма откъде да дойде вода. Трябва да има доста валежи, тъй като Дунав е със смесено подхранване, за да дойде желаното количество вода“, посочи Тотонаров пред бТВ.
Ниското ниво вече променя и пейзажа край Козлодуй. Пясъчни коси и острови се свързват с брега, а на места до тях вече може да се стигне и с автомобил. При продължаващ спад на водата съществува вероятност някои от островите да се свържат трайно с брега.
Корабоплаването в района на практика е преустановено от около две седмици. По думите на капитана само няколко плавателни съда са направили опит да преминат през плитките участъци, но в момента корабите избягват района заради опасността от засядане.
Според Тотонаров една от причините за различната ситуация в някои западноевропейски участъци на Дунав е наличието на шлюзове и съоръжения, които поддържат постоянно корабоплавателно ниво.
„В Австрия има доста построени шлюзове и по този начин реката е баражирана и се поддържа постоянно корабоплавателно ниво. Така хората са обезпечили корабоплаването дори и в сушеви периоди“, обясни той.
По думите му в миналото е обсъждано изграждането на подобни съоръжения в българо-румънския участък на Дунав, но проектите така и не са реализирани.
Докато корабът не може да плава, той продължава да приема посетители като музей. Работното време е всеки ден от 10:00 до 17:00 часа.
„Посетителите ни приемат всичко с голямо разбиране. Все пак това е кораб музей, една светиня, до която всеки българин трябва да се докосне“, разказа уредникът на музея Десислава Десева.
По думите ѝ посетители пристигат от цялата страна, включително от Варна и Бургас, за да разгледат експозицията и да се запознаят с историята на „Радецки“.
За да може корабът отново да извършва плавания, нивото на водата трябва да се повиши значително.
„Поне с три – три и половина метра. Тогава вече подходът към кораба ще бъде по-плавен“, посочи капитанът.
Проблемите не се ограничават само до корабоплаването. По думите на екипажа ерозията по българския бряг също е сериозна. Силните вълни и вятърът постепенно отнемат части от брега, а според капитана в редица западноевропейски държави речните брегове са укрепени със скални насипи и други съоръжения.
Ниското ниво на Дунав се отразява и на рибарството. В района почти не се виждат рибари, тъй като по думите на местните рибата се е оттеглила към по-дълбоките и по-хладни участъци на реката.
Засега „Радецки“ остава на котва и няма да възобнови плаванията си, докато нивото на Дунав не се повиши достатъчно. Корабът обаче продължава да приема посетители, за които сушата не е пречка да се докоснат до историята. Историята не се нуждае от вода.
Източник: бТВ
