Навремето нещата изглеждали горе-долу така
Още преди да е изгряло слънцето, Яна става, умива си очите и запрята ръкави. Разпaлава огнището, наточва вода и чевръсто гребва брашно от нощвите за сутрешната закуска. Че ей сега ще наскачат изгладнелите ѝ деца. А всички обичат нейната баница - хрупкава отвън, мека и разтапяща се отвътре. Слава богу, днес има и масълце. И прясно сиренце ще тури. И се върти Яна около дървената маса, замесва тесто от брашно, вода и сол. Трябва да стане гладко и еластично, като живо да подскача в ръцете ѝ. Така знае от майка си. Така ще научи и децата си. Укротява тестото и го дели на топчета с равни размери. От тях разточва корите за най-вкусната домашна баница. Притиска с пръсти, разтегля топчетата. После реди плънката. Някой път слага и малко зеленко - я спанак, я праз. Прехлупва и оформя чевръсто. Докато изгрее слънцето и баницата вече е опечена. Из изметената и наредена къща се носи аромат, който е издърпал изпод завивките четири рошави главици. Татко им пък е издоил мляко и носи в голяма паница за всички. Щастие.
Днес е малко по-различно
Алармата звъни вече трети път. На Яна ѝ се иска да крещи, толкова ѝ се спи, а я чакат куп задачи. Въпреки това се изнизва от топлите чаршафи, измива се набързо и пуска кафе машината. Има по-малко от половин час, докато станат децата и мъжът ѝ. Неделя е, уж почивен ден, но не съвсем. Денят обикновено е посветен на трескавата подготовка за началото на новата работна седмица. Пускат се перални, летят прахосмукачки, пишат се домашни, децата са на курсове и макар да е разделила задачите с мъжа си времето сякаш все не стига. Списъкът със задължения изглежда безкраен за една нищо и никаква неделя. Мигваш и я няма.
Преди да се впусне в бесния галоп на деня обаче Яна слиза до близкия магазин. Отскоро имат Lidl в квартала и това си е направо празник за семейството. Влиза и грабва набързо вита баница със сирене за децата, болярски тутманик за мъжа, а за себе си - баница със сирене и спанак, като онази, която някога ѝ правеше нейната баба Яна, а после и майка ѝ. И Яна може да си я направи, но времето все не стига. А от Фурната на Lidl закуските, а и хлебчетата, са топли и прясно изпечени през целия ден. Какво по-хубаво!
Влиза у дома и нарежда масата. Слага цветята от Lidl, които импулсивно грабна, докато си мислеше за двете най-скъпи жени на сърцето ѝ - майка ѝ и баба ѝ. Чува се шум от детската стая. Мъжът ѝ нещо говори по телефона от спалнята. Преди неделята да се завърти бясно обаче, всички ще имат поне час, в който да прекарат заедно с вкусна закуска, весела глъч и цветя за разкош.
