По стара българска традиция, преди да прекрачи прага на училището, гостенката бе посрещната с хляб и мед. Срещата с Надежда Терзи бе поредното докосване до тайнството на журналистиката и до един далечен и непознат свят, в който живеят хиляди български деца, техни връстници.
Надежда Терзи е българка от Бесарабия и идва от Украйна, Одеска област. Родена е в село Бургуджи, намиращо се в историческата област Буджак, Южна Бесарабия. Гостенката бе приятно изненадана от специалния поздрав на третокласника Иван Желязков, който рецитира стихотворение, посветено на родното място на Надежда - Буджак.
Младите журналисти бяха подготвили интересен словесен личностен портрет на своята гостенка. В представянето на Надя децата обърнаха внимание върху ценностите, които са възпитали у нея любовта към България и българското. Това са трите най-важни институции за всеки човек - семейство, църква, училище. За първи път усетила българското у себе си, когато едва 7-годишна присъства на откриването на паметника на Кан Кубрат. В представите й далечната и непозната България се превръща в свято място, в магично кътче - многоцветно и пъстро като детска мечта.
След представянето на гостенката, младите журналисти влязоха в роля и засипаха с въпроси своята колега, на които Надежда с удоволствие отговаряше. Тя бе провокирана от своите домакини да рецитира стихотворението "Език мой роден, български и вечен!".
По време на дискусията Надежда разказа защо е избрала да дойде в България. Не само защото е българка, но и защото има лична мисия - да опознае родината на предците си, да научи още по-добре езика и не на последно място, да се реализира в избраната от нея професия. Най-интересна част от срещата бе общото българско хоро в двора на училището, на което Надя показа завидни танцови умения.
С особено вълнение разказа за пътуването си през Искърското дефиле с влака и сподели, че е възхитена от цялата тази красота, особено през есента. Тя каза, че през цялото време си е спомняла разказите на Алеко Константинов и Иван Вазов, посветени на дефилето, но чак сега самата тя е почувствала възторжените описания от двамата български класици.
В отговор на топлото посрещане, Надежда Терзи рецитира стихотворението на Нико Стоянов "Българин да си остане", превърнало се в неофициален химн на бесарабските българи.
"Напуснал свидните Балкани,
не за да търси лек живот,
а българин да си остане
и да опази своя род!"
В края на срещата директорът на училището Галя Богданова връчи на гостенката традиционните ученическа книжка и плакет, с които Надежда става част от екипа на училището.
"Вие сте сърцето на България! Тук се кове родолюбие, тук те учат да обичаш България! Искрени, смели, слънчеви, патриоти! Бъдете себе си, творете, те се страхувайте!” Написа в своето послание гостенката в книгата на приятелството.
