Сред тях бяха представители на Община Мездра и на Кметство Лютиброд, хора на изкуството, граждани от близо и далеч. Най-малките поклонници бяха сестрите Андреа (3 г.) и Матея Нинови, придружавани от своя баща, баба и дядо.
„144 години са минали от тази героична епопея, подчерта в словото си кметският наместник на Лютиброд Иван Коцев. Днес ние мълчаливо пристъпваме към „Рашов дол“, към това свещено място. И в своето мълчание тръгваме към онова героично време. Този път ни е необходим за нашата съвест, за нашето достойнство на българи, за нашето родолюбие.
За тази епопея, за нейните предтечи и апостоли, за падналите в бой за свобода, ние свеждаме чела за почит. Техният величав подвиг ще живее в съзнанието на народа ни, на идните поколения - като пример. Защото: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…
„Слава на борците, отдали живота си за свободата на Родината!“
Своята признателност към саможертвата на героите поклонниците засвидетелстваха с едноминутно мълчание и падане на колене. Журналистът и поет Красимир Стефанов изпълни своето пламенно стихотворение „Нашите светини“, което бе възнаградено със заслужени аплодисменти.
Възпоменателната проява завърши със скандирания „Да живее България!“, „Христо Ботев“ и „Ура!“, пушечни изстрели и групово изпълнение на „Тих бял Дунав“, които отекнаха в живописните скали на „Ритлите“ и отшумяха в дебрите на Врачанския Балкан.
Накрая всички се снимаха за спомен пред възстановената кошара на баба Мария Цоловска, в която през бунтовната пролет на 1876-та намират последен пристан 12-те мъченици за българската свобода.
