Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург.
Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството. Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи (цанковисти и лъжесъединисти), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на Санстефанска България
Организатори на преврата са Началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от Военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов. В заговора участва и руският военен аташе в България полковник Сахаров.Начело на преврата, застават майор Петър Груев и капитаните Атанас Бендерев и Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Тъй като акцията не получава подкрепата на българската общественост, не завършва с успех.
Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Успешният контрапреврат не успява да върне Александър I Батенберг на престола, поради рязката съпротива на руския император. Князът, който след детронирането му е изведен извън пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и заеме българския престол, но отказва да стъпи отново на престола, заради несъгласието на руския император Александър III.
С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, след което напуска България. След неуспеха на преврата, участвалите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат поставя началото на българската криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. за законен български владетел.
Източник: focus-news.net
