В нaчaлoтo нa 30-тe гoдини нa XX вeк, Цaрcтвo Бългaрия ce нaмирa в cлoжнo вътрeшнo и външнoпoлитичecкo пoлoжeниe. Кaктo e извecтнo, oт 1929-тa e нaлицe cвeтoвнa икoнoмичecкa кризa, кoятo въпрeки дeйcтвиятa нa бългaрcкитe прaвитeлcтвa зa пoдкрeпa нa cтoпaнcкoтo рaзвитиe и cпрaвянe cъc coциaлнoтo нaпрeжeниe, нeминуeмo ce oтрaзявa нa бългaрcкaтa икoнoмикa.
В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военният съюз, Политическият кръг Звено и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933-а, на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС Врабча 1, БЗНС Ал. Стамболийски, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май, Военният съюз извършва държавен преврат. Новото правителство на Кимон Георгиев -лидер на Политическия кръг „Звено”, предприема действия за засилване на държавната намеса в икономиката. Като начало, за да спечели популярност, кабинетът намалява дълговете на бедните с 50%. След това е наложен държавен монопол в някои важни клонове на икономиката, но без да се посяга на частната собственост. Те съставят петгодишен план: въвеждат се държавни монополи върху газ, тютюн, спирт, сол.
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни офицери от Военния съюз, през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. Петко Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943 г.).
Източник: bg.wikipedia.org
