Годард е единствено дете в семейството на баща търговец със скромни приходи. Още от детството си проявява голямо любопитство към физичните феномени и има интерес да конструира. Чете много за физиката и механиката и мечтае за велики изобретения. Увлечението му към космическите полети и начините за достигането им продължават да го вълнуват през годините му на колежанин в Политехническият институт Уорчестър.
От 17-годишна възраст Годард се интересува от ракети (1899 г.) и до 1908 г. провежда статични тестове с малки ракети с твърдо гориво.
През 1908 г. Годарт започва дългата си връзка с Университета Кларк в Уорчестър, където защитава докторска степен, преподава физика и провежда експерименти с ракети. В своята малка лаборатория той става първият човек, доказал, че реактивна тяга може да се получи във вакуум, без нужда от въздух. Той е и първият, който изследва математически отношенията между енергията и тягата на единица тегло на различните горива, включително втечнен кислород и втечнен водород. Годард е и първият, разработил ракетен двигател с течно гориво (втечнен кислород и бензин). В малка постройка, прилежаща към лабораторията му, през 1925 г. той прави статичен тест на ракета с течно гориво, която "работи задоволително и повдига собственото си тегло", както гласят записките му. На 16 март 1926 г., във фермата на леля си в Обърн, Масачузетс, ученият провежда първият в света летателен тест на ракетен двигател с течно гориво, постигайки за кратко издигане от земята.
Както често се случва с новите научни теории и изобретения, различни учени работят по сходни проекти в различни части на света. Успявайки да издигне своята ракета, Годард стига една стъпка пред своите колеги пионери на космонавтиката - руският учен Константин Циолковски и германецът Херман Оберт., публикували своите научни трудове върху възможностите за пътуване в космоса с ракети съответно през 1903 г. и 1923 г.
Ранните тестове на Годард получават скромно финансиране от Института Смитсониан. През 1929 г., след поредният тест, привлякъл вниманието на пресата към изобретателя, Чарлс А. Линдберг успява да спомогне за по-сериозно финансиране на експериментите. От 1930 г. до средата на 1940-те години, Фондацията Гугенхайм съдейства финансово на работата му, така че той успява да събере малък екип, с който в работилница в Розуел, Ню Мексико, да провежда експерименти за достигане на големи височини.
При тези експерименти през 1935 г. Годард постига първото изстрелване на ракета с течно гориво със скорост, по-висока от тази на звука. Той получава първите патенти за система за управление на ракетна машина. Ученията разработва и първите помпи, подходящи за ракетно гориво, самоохлаждащи се ракетни двигатели и други компоненти, чиято цел е да изведат човек в космоса. Малките му ракети достигат до височини от 1,6 км над прерията.
През 1942 година Годард постъпва в американските военновъздушни сили и повлиява на постиженията на ракетната техника по време на Втората световна война.
На 1 май 1959 г. НАСА наименува Центъра за космически полети Годард в Грийнбелт, Мериленд, в негова памет.
Източник: nauka.offnews.bg
