По повод празника, в кметството се събраха над 20 достолепни дами, за да отпразнуват заедно този единствен по рода си женски народен празник, посветен на „бабите" – жените, които помагали при раждане, и на младите булки и невести, на които са помогнали.
Най-голяма и заслужена почит бе отдадена на най-възрастната жена в селото – 93-годишната баба Гена Петрова, бивша детска учителка, обгрижила и възпитала стотици деца, 40 от които в село Кален, и дългогодишен счетоводител в мездренската мелница. Въпреки преклонната си възраст, баба Гена разказваше сладкодумно и завладяващо своите спомени как са празнували навремето този специален и благословен празник. Тя пожела здраве и дълъг живот на всички, да я доживеят и надживеят и да се радват на внуци и правнуци.
От своя страни жените споделиха, че за последен път този празник е честван преди три години, но отсега нататък не само ще се възроди, но и ще пребъде, защото това е онова малко зрънце, което носи вярата, паметта и духа български.
Като потвърждение на техните благопожелания, в залата пристъпи „бабата”, съпровождана от две млади невести, пременени в национални носии и малки дечица, които „бабата” е „довела” на бял свят. С много смях и пиперливи шеги и закачки, „бабата” - 72-годишната Мария Тодорова, наричаше и благославяше жените и невестите да са здрави и плодовити, за да се множат децата български.
И за да се спази традицията, и да бъдат чути благословиите, „бабата”, и двете млади невести припомниха ритуалното поливане за измиване на ръцете, плъзгането на сапуна, за да се „плъзгат” леко бебетата при раждане, пръскаха с шепи вода и наричаха „Колкото капки, толкоз деца, берекет и здраве!".
И както повелява традицията, не мина и без ритуалното прекадяване на хляба и трапезата, за да прогонят злите сили, а тук да е здраве и берекет. А за да се множат децата, „бабата” не пропусна да прекади и под полите на невестите. Съвсем в духа на празника, бе пресъздадено и самото раждане на новия живот, съпроводено с прекъсването на пъпната връв и закичването с червено-бял конец на родилката и новороденото, да е здраво и да го пазят от уроки и зли сили.
Младите невести пък търкулнаха ситото, по което гадаеха каква ще е следващата им рожба. Поверието разказва, че ако ситото се обърне нагоре с дъното, мъжко отроче ще се роди, а ако е с отвора – женско чедо да чакат. И ако поверието е вярно, и момче, и момиче на бял свят ще дойдат.
Съпругата на кмета – Диана Иванова припомни за произхода и историята на празнично-обредния цикъл на българите от Еднажден, до Кръстовден, за вярата на българите в силата на Слънцето, Земята и Водата, като източник на живота. Тя разказа, че именно поради тази причина, стародавните езически обичаи и вярвания след приемането на християнството са се прелели в християнската обредно-ритуална традиция.
На празник като на празник – млади и стари ослен-криводолки бяха подготвили истинско кулинарно пиршество, достойно за изложба. Трапезите бяха отрупани с бухнали баници, неизменните пълнени чушки със зрял боб, обредни хлябове, дъхащи на домашен уют и топлота, всякакви сладки изкушения, медовината и искрящите вина украсяваха масите.
Празникът продължи с наричанията на хляба, на женската сила и енергия, които се крият в тайнството, наречено Живот. Но да се сбъднат благопожеланията, от „женското царство” прогониха мъжете да не предизвикват злите сили.
Накрая тържеството на раждането завърши на общата трапеза с духовити шеги и пиперливи закачки, песни и кръшни хора.
