Бидейки заможни, нейните родители й наели възпитатели. Един от тези възпитатели бил таен християнин, който влияел на младата девица благотворно. Той я възпитавал така, че тя, външно езичница, по душа била станала вече истинска християнка, защото нейните мисли, нейната душевна нагласа, отношенията и към хората били такива, какви трябвало да бъдат у истинските християни.
Според предание тя приела свето кръщение от апостол Тимотей, пряк ученик на ап. Павел. Желаейки да посвети живота си на Бога, света Ирина отказала на своите родители да встъпи в брак.
Навлизайки все по-дълбоко в християнската вяра, света Ирина започнала да убеждава и своите родители да станат християни. Нейният баща Ликиний отначало благосклонно слушал нейната проповед за вярата.
Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща й и съобщил, че й е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет.
Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Но Господ пазел девойката, която се уповавала на Него. Конете, без да и нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, съборили го на земята и тежко го наранили. Когато, по молитвите на своята дъщеря, той бил възвърнат към живот, повярвал в Христа и заедно с него още 3000 души се обърнали към Спасителя.
След това света Ирина започнала смело да проповядва за Христа сред жителите на Македония, заради което много пъти била подхвърляна на унижения, страдания и мъчения. Чрез света Ирина около 10000 хиляди езичници открили пътя към истинската спасителна вяра.
След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения.
Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът виждайки несправедливостта въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си.
В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Когато Господ известил св. Ирина за деня на нейната смърт, тя се отдалечила в една пещера край град Ефес, чийто вход, по нейна молба, бил затрупан с камъни. Така пещерата станала нейна гробница. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.
Паметта на св. Ирина много се почитала в древна Византия. В Цариград били въздигнати няколко великолепни храма, които носели нейното име.
Света мъченица Ирина е много почитана в древна Византия и Ирина днес е едно от най-разпространените гръцки имена. Тя е живяла в годините, когато 12-те апостоли са разпространявали Словото Божие.
Ирина е родена с името Пенелопа и е родом от Магедон, днешна Македония, тогава - част от Византия. Тя била от знатно семейство и имала много учители. Станала образована и умна девойка, имало много кандидати за ръката й и баща й решил да я омъжи. Но той не знаел, че тя вече тайно приела християнството от един от своите учители. В началото бил благосклонен, защото много я обичал, но като видял, че тя отказва да се омъжи и иска да посвети живота си на Бога, решил да я накаже.
Каквито и наказания да измислял, Бог пазел Ирина и те се обръщали срещу баща й. Накрая той склонил да я изслуша и приел християнството заедно с цялото си домакинство. Ирина продължила да проповядва и много нейни съграждани се обърнали към християнството. Тя бил измъчвана от новия управител на града, но като по чудо - винаги оставала невредима.
Когато Ирина била известена от ангел, че идва моментът да иде при Бога, отишла в пещера и наредила да затрупат входа й - това станал и нейният гроб, около II в сл. Хр.
Ирина е много разпространено име на територията на Македония, Гърция и Тракия. Има много красиви храмове в нейна чест във византийски стил. За църквата "Св. мчц. Ирина" (Агия Ирини), построена скоро след смъртта й в тогавашен Константинопол, днес Истанбул, се смята, че е първата византийска православна църква. До 360 г. е била катедрална църква на Вселенската патриаршия, след тази година катедрална църква става "Св. София". Днес църквата е паметник и място за провеждане на концерти, защото има идеална акустика и е блестящ пример за византийската архитектура.
Името Ирина идва от "eirene", което значи "мир", а Ирена е френският вариант на Ирина.
