Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни.Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък – Димитрий Хоматиан.
Хоматиан пише още, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи – светите братя Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. Той придружавал учителите си в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II.След кончината на Методий германското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската писменост. Тогава Свети Климент, с някои свои събратя, намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.
Цар Борис-Михаил изпратил през 886 г. Климент в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав през 893 г. Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“.
Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886- 916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Климент обучавал деца и юноши, превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език. Писал жития, похвални слова, църковни химни, превеждал църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Климент опростил глаголицата и съставил буквите на кирилицата.
Само в западната половина на тогавашна България Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за народа гръцки език. Умира на 27 юли 916 г.
