Рано се запознала Анастасия със скърбите. Още на младини загубила майка си, а баща ѝ я омъжил за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер против волята ѝ. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал съпругът ѝ и ѝ отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедните. Страхувайки се да не разпилее за благодеяния богатото наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко. След многото оскърбления той я затворил и я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова. Описала му страданията си и помолила за неговите молитви. Хрисогон я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.
Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Не жалейки трудове, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала навсякъде, където имало нужда от това.
Една сутрин дошла в тъмницата, но не намерила в нея ония затворници, на които служила предната вечер. Царят, като узнал, че всички тъмници са пълни и няма къде да се поместят отново заловените християни, заповядал да накажат със смърт всички затворени. Когато видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския управител.
Когато разбрал коя е тя, управителят дълго не можал да разбере защо е оставила блясъка и разкоша и се е посветила да служи на бедните затворници. Той дълго я уговарял да се отрече от Христа, но се убедил, че думите му са безполезни, не посмял да осъди на смърт жена от такъв висок род и донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от онова, което считал за безумие. Като видял, че е непреклонна, Диоклетиан я предал на Улпиан, един от капитолийските началници, за да я уговори или принуди да се отрече от Христа.
Безполезни останали всички усилия, защото тя не се поколебала и отговорила, че отдавна е избрала Христа и го обикнала повече от всички радости на света. За да умре за Христа, значи да получи вечен живот. Като се убедил, че всички усилия са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но изведнъж го постигнала внезапна смърт, а Анастасия била освободена.
Анастасия отново започнала да върши милосърдни дела. Това обаче не продължило много, защото скоро била наново затворена от новия илирийски управител. Алчен и користолюбив, той ѝ предлагал да я освободи от мъченията, ако му предаде имението си. Но Анастасия не се съгласила с това, като казала, че нейното имущество принадлежи на бедните.
След като не успял в намерението си, управителят решил да умори Анастасия чрез глад. Два пъти по 30 дни не ѝ давали ни храна, ни питие. Но Анастасия, подкрепяна от Божия сила, оставала здрава.
Като не успял да я умори чрез глад, управителят осъдил Анастасия да бъде удавена в морето заедно със 120 осъдени. Между тях имало и един старец християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала доста далече от брега, войниците отворили в нея няколко дупки и се прехвърлили в друга ладия. Но за учудване на всички ладията, обречена на загиване, благополучно се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои узнали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по чуден повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.
След чудното спасение, управителят за втори път ги осъдил на смърт и ги предал на различни мъчения. Анастасия била привързана към четири стълба и изгорена в 290 г. Една християнка погребала тялото ѝ, което останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били отнесени в Цариград.
В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта.
Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените и особено майките не трябва работят нищо, за да не се разболеят децата им.
Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще е дъждовно. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Традицията повелява да се месят пресни питки и намазани с мед да се раздават.
