Според житията на светците царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения, без да попречат на разпространението на словото Божие. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.
Константин събрал войска и отишъл в Италия. Максентий приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Когато приближавал Рим, изведнъж по пладне ясно видял на небето сияещ кръст от звезди с надпис: "In hoc signo vinces!" - "С този знак ще победиш!". Всички били обзети от страх, сметнали знака за лоша поличба, защото римляните употребявали кръста като най-безчестното оръдие за смъртно наказание. Същата нощ на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заръката. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил.
Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалната арка, която била построена в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Друг обред, който се прави на този ден, е връзването на люлки - момите и момците ги връзват и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника приема календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена. Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, това е времето, през което магически трябва да се осигурят бъдещо плодородие и здраве.
