Дълбоко религиозен от млад, той се присъединява към монашеското на Св. Теодосий Търновски. След смъртта на Теодосий, Евтимий отива в цариградския манастир „Студион“, където е на голяма почит. По-късно съдбата го отвежда в Атон, по-точно в лаврата на Св. Атанасий Атонски. Наклеветен, макар и невинен, е бил заточен на остров Линос. След седемгодишно се завръща в българския Зографски манастир. През 1371 година идва в родината си, избира за свой дом една пещера и построява там църквата „Св. Троица“. Скоро около него се събират ревностни ученици и се образува цял манастир. През 1375 год.е избран за Търновски патриарх. Това е особено тежко за българския народ време, когато България ще падне под агарянско иго.
Най- незабравима и покъртителна ще остане неговата последна проява на добър пастир, който не бяга когато види врага, и не оставя своето стадо на вълчи произвол, а полага душата си за своите духовни овци. Царят Иван Шишман напуска столицата, но патриархът нe. Под ръководството на патриарха, Търново удържа 3-месечна обсада. Евтимий имал смелостта да се яви пред завоевателя, за да моли пощада за мирното население след като столицата е завладяна. Нашествениците избиват 110 търновски първенци, а самият Евтимий е осъден на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново. Легендата разказва, че станало чудо – в момента на убийственото замахване, ръцете на палача се вцепенили и мечът паднал на земята.
Народът ни нарича този празник още Евтимовден, Изтим, Иьтима, Петльовден, Петларовден. Посветен е на здравето и на половото съзряване на юношите. Вечерта срещу празника майките водят децата си в черква да целунат иконата на св. Евтим. Оставят под нея пресни питки или 40 малки колачета, пари и олио – дар за светеца.
Петльовден се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Това се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да опръска наоколо. Обредното лице, което коли петела, трябва да бъде юноша, който е нямал още сексуални контакти. Наричат го петелар. С кръвта на птицата правят кръстен знак по челцата на момченцата, за да са здрави през годината. С кръст пак от тази кръв бележат и външните страни на портите. Костите на жертвения петел се изхвърлят в реката, краката му – на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата, да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка.
Народът свързва основния обред на празника – коленето на петел, с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Според други предания, обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убият. Тогава, за да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв кръстен знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си.
В някои селища на страната се среща практиката да се коли петел за стар ерген, за да се ожени.
Традиционните ястия за Петльовден са тиганици (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно.
