Според Писанието, Свети преподобни Алексий е роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Родителите му решили да го оженят много рано, въпреки неговото намерение да се отдаде на Бога.
В деня преди сватбата, на Алексий му се явил Св. Павел, който му казал: "Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен".
Пред самия олтар Алексий погледнал кръста с угризения, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил и невястата, и всичките си близки. Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често било тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служел.
Почти целия си съзнателен живот светецът посветил на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание. Званието "Божи човек" той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.
