И двамата живели по времето на император Диоклетиан, който преследвал жестоко християните. През 303 г. бил обявен едикт, според който се заповядвало да бъдат разрушени всички християнски храмове, а свещените книги да се отнемат и изгорят. Първа жертва станали никомидийските християни. Диоклетиан издал още два едикта - с единия се нареждало всички предстоятели от християнския клир (епископи, презвитери, дякони) да се затварят в тъмница.
Свети Аникита бил комит (военен сановник). Когато в Никодимия ставали приготовления за подлагане християните на мъчение, пред император Диоклетиан той открито заявил, че е християнин. Неговият пример последвал и племенникът му Фотий.
Той направо казал на царя: „Идолопоклоннико, засрами се, твоите богове са нищо!“ След много мъчения и двамата били осъдени на смърт и изгорени заедно с много други християни през 305 година.
Св. Аникита и Св. Фотий имат особено значение за християните, защото се призовават при нужда и измолване на здраве в молитвите при тайнството Елеосвещение (Маслосвет), както и при извършването на водосвет.