В своята студия историкът проследява дейността и съдбата на Мито Цветков преди, по време и след Априлското въстание. С това свое задълбочено проучване Красимир Григоров не просто изважда от забвение един достоен човешки подвиг, но и опровергава твърденията, че по време на Априлската епопея Врачанският революционен окръг е бил неподготвен и е бил безучастен в априлските събития от бунтовната 1876 г..
Името на Мито Цветков Бакалбашийски, както и дейните му, разнопосочни усилия, са вихърът на Априлското въстание във Врачанския революционен окръг. Самият Апостол на свободата - Васил Левски, е бил силно впечатлен от личните му качества преди двете си поредни посещения на 28 август и на 21 септември 1872 г, и тъкмо в неговия роден дом се е състояло учредителното събрание на новооснования частен революционен комитет, на което междувременно е избран за касиер.
Мито Цветков закупува оръжието за Враца и го прекарва до Бекет. Никола Обретенов известява, че врачани са изпратили 8 талиги (коли) и 28 водители (пазачи), за пренасяне на оръжието през Козлодуй или Оряхово. Това за пореден път доказва тезата, че организацията у врачани е била на ниво и не могат да бъдат упреквани в бездействие, слаба подготовка и липса на морално-волеви качества.
Мито Цветков заедно с Никола Обретенов, Георги Апостолов, Георги Матев, Петър Ванков и други 41 четници се качва на парахода "Радецки” от пристанището в Бекет, откъдето натоварват врачанското оръжие - пушки, саби, револвери, чанти и други.
Той става и една от важните фигури в бъдещето обкръжение на войводата Христо Ботев. За това свидетелства, че българският текст на писменото обръщение до капитана на "Радецки” е подписан, както от Войводата, така и от съветниците Давид Тодоров и Мито Цветков.
След смъртта на Ботев, Мито Цветков се насочва към Сърбия. Заловен е след Берковица и изпратен във Видин, където е осъден на смърт. Той престоява във видинския затвор до Освобождението и завземането на Видин от руските войски през 1877 г.
През 1880 г. той е избран за помощник-кмет на Враца, но не след дълго, през март 1881 г., по здравословни причини си подава оставката. На 30 януари 1881 г. е изплатен и последния му дълг, а на 15 май същата година Мито Цветков умира.
