По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) към момента въведените в експлоатация мощности са, както следва, 5609 MW от фотоволтаични централи и 719 MW от ветрогенератори. Докато по данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за периода 2020-2025 г. площта на земеделските земи с променено предназначение за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ФЕЦ/ВЕЦ) е 81 436.01 дка. По данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за периода 2020-2025 г. площта на горските територии с променено предназначение за изграждане на фотоволтаични електроцентрали и ветрогенераторни паркове е 1711,531 дка.
Основният проблем според МОСВ е, че развитието на ВЕИ в значителна степен се определя от отделните инвестиционни инициативи, без предварително на национално ниво да са съпоставени пространствените потребности и ограничения, произтичащи от различните секторни политики. Затова е необходим цялостен подход към пространственото планиране на развитието на ВЕИ и по-добро взаимодействие между институциите, допълва ведомството.
Създадена по заповед на премиера е междуведомствена работна група, която обединява институциите с ключови правомощия в областта на околната среда, енергетиката, устройството на територията, земеделието, горите и общественото здраве. Целта е решенията за развитието на ВЕИ да бъдат разглеждани комплексно, а не само през призмата на отделните секторни политики.
Работната група има задача да предложи в кратки срокове превантивни мерки за регулиране на дейностите, свързани с изграждането на ВЕИ, като бъдат отчетени опазването на околната среда, човешкото здраве и продоволствената сигурност. Тя ще анализира действащата нормативна рамка и ще предложи конкретни решения, включително по отношение на: минималните отстояния от населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита; правилата за изграждане на ВЕИ в екологично чувствителни територии и защитените зони от мрежата „Натура 2000“; опазването на земеделските земи, включително ограничаването на загубата на ценни и продуктивни земеделски територии; опазването на горските територии; съвместяването на развитието на ВЕИ с другите приоритети при използването на територията.
Паралелно с това ще бъдат разработени критерии за национален пространствен инструмент за планиране на развитието на слънчевата и вятърната енергия. Целта е още на най-ранен етап да бъдат видими както териториите с добър енергиен потенциал и подходяща инфраструктура, така и местата, в които съществуват ограничения или риск от конфликт с човешкото здраве, продоволствената сигурност, земеделското производство, водите, природата, културно-историческото наследство и туризма.
Критериите ще отчитат екологичната и териториалната чувствителност; близостта до населени места и други обекти на здравна защита; качеството, предназначението и значението на земеделските земи за производството на храни, фуражи и паша на домашни животни; функциите на горските територии; слънчевия и ветровия ресурс; възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа; наличието на подходящи вече урбанизирани, нарушени или индустриални територии; наличната транспортна инфраструктура; визуалното въздействие върху обекти на културно-историческото наследство.
Местните общности трябва да имат реална възможност да участват още на етапа на планиране, а не едва когато конкретен проект вече е напреднал в административните процедури. Затова предложенията за новите правила и критериите за пространствено планиране ще бъдат широко обсъдени с органите на местното самоуправление, гражданите, научните среди, неправителствените организации и бизнеса, посочват от МОСВ.
