На този ден се отбелязва и храмовият празник на Струпешкия манастир „Свети пророк Илия”, известен още като Тържишки. Десетки миряни почетоха светеца покровител и се помолиха за здраве, мир и благоденствие.
Тържишката Светата обител има богато историческо минало. Тук е живял и творил книжовникът Дамаскин Хилендарец. В него са отсядали Васил Левски и Никола Обретенов. За ролята на това свято място в духовното израстване на българския народ припомни в своята проповед Врачанският митрополит Григорий.
Свети пророк Илия е единственият и тайнствен избраник Божий, тъй като неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница. Знае се, че св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните времена на човешката история и да бъде Предтеча на Второто Христово пришествие.
Духовният пастир на Врачанската епархия, Врачанският митрополит Негово Високопреосвещенство Григорий, отслужи Празнична света Литургия в манастирската църква и тържествен водосвет и благослови миряните, събрали се в празничния ден в манастира, като им пожела здраве и благополучие и благослови хляба.
По отколешна традиция, на този ден в двора на манастира „Свети пророк Илия” се събират поклонници от цялата страна. Но за разлика от предишни години, тази година дошлите да почетат светеца не бяха много.
Сред дошлите миряни тук бе и кметът на община Роман – Валери Ролански, който честити празника и пожела на имениците и на всички хора здраве и благополучие.
Макар и много по-малко от предишни години, вярващите идваха в светата обител, за да потърсят смирение, да се причестят и получат благословия. Семейство Магдалена и Нешко Бойчеви от Враца споделиха, че всяка година идват тук на този ден.
„Празникът е много хубав за всички българи. Свети Илия да помага и снощната буря показа, че той е при нас. Ние всяка година идваме, но сега малко организацията куца. Хората ги няма, защото липсва организация”, каза Магдалена Бойчева.
Съпругът ѝ допълни, че преди години тук е имало по
150- 200 коли, тук са празнували стотици хора, тук са се срещали с приятели и
познати от цялата страна, но вече нищо не е същото.
Бисерка Христова от град Роман изрази своето недоумение от промените в манастирския двор: Тя сподели, че идва тук не за първи път.
„Аз много харесвам манастира и съм ходила на много места, но идеята е, че тук беше страхотна поляна, и децата, които наистина са божии чеда, си играеха тук. Не ѝ е мястото на градината тук. Защото манастирът у невероятен, на хубаво място, с хубава природна гледка и…Да ни е честит празникът на всички българи и да ни е хубав денят”.
По традиция всяка година в манастира се прави и вкусен курбан, приготвен от майстор - готвача и кмет на село Батулци Георги Николов.
Тук в манастира може да се види и най-старата сграда - църквата "Св. Николай Чудотворец". На един от камъните в градежа й се чете надпис, който свидетелства за поредното възстановяване на светата обител.
В него се посочва, че между 1851 и 1857г. били построени жилищните сгради в Струпешкият манастир от майстор Витьо от с. Брусен със съдействието на черепишкия монах Йосиф. Тогава била осветена голямата триетажна жилищна сграда с параклиса "Св. пророк Илия" на втория й етаж.
През 1862г. в манастира е построена голямата красива каменна чешма с четири чучура, от които днес обаче вече не тече вода.
За поредна година тук бяха и участниците в пешеходния поклоннически поход „Светият Път“. Маршрутът следва пътя на пренасяне мощите на най-почитания български светец преп. Йоан Рилски Чудотворец от Търновград до Рилската света обител и продължава от 2 юли до 7 август.
За разлика от други години, този път поклонниците, пристигнали за
празника в манастира, бяха много малко. От тук поклонниците продължават
пътя си към село Царевец и Долна Кремена.
Организаторът на похода Паскал Пиперков, научен работник в Института по математика и информатика към БАН, сподели за MediaNews:
„Голямата група беше през 2019 година. 2020 г също бе голяма и 6 човека изминаха целия маршрут. Но се натрупаха годините, не всеки се наема втори, трети, четвърти път да го измине тоя път и затова има един привиден отлив, но поддържаме пламъка”
