Настоящите разпоредби на закона обвързват обхвата и размера на социалните помощи с ГМД. Размерът му се определя административно от Министерския съвет, като след последната промяна от м. януари 2018 г. нивото му е фиксирано на 75 лв. В същото време линията на бедност у нас е 413 лева за тази година.
С течение на времето този показател изгуби връзка със жизнения минимум, но остана основен показател за определяне на социалните помощи. Понастоящем ГМД е само един разчетен показател без реално икономическо съдържание.
Основният акцент в тази трансформация следва да бъде преминаването на социалното подпомагане от обвързване на социалните помощи с гарантирания минимален доход (ГМД) към обвързване с линията на бедност.
Това ще гарантира реално изпълнение на препоръката на Европейската комисия по отношение на обхвата, адекватността и регулярната актуализация на месечните социални помощи, пише в мотивите към законопроекта. Също така, ще се даде възможност да се обхванат много по-голям брой нуждаещи се лица и семейства, а получаваната от тях помощ да се увеличи, с което България ще реализира своя принос в борбата с бедността, заложена като основен приоритет на европейската социална политика.
За реализиране на предлаганите промени, ще са необходими и повече пари за периода до 2025 година съответно: 2023 г. – 70,313 млн. лв.; 2024 г. – 105,345 млн. лв. и за 2025 г. – 125,444 млн. лв.
В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България се посочва, че социалните трансфери имат ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството. Трансферите са добре насочени, но нямат достатъчно покритие и имат несъществен принос за подобряване на състоянието на подпомаганите лица поради ниския си размер, се посочва в оценката на въздействие на законопроекта.
Значителна част от социалната подкрепа се насочва към хора, които са извън групата на най-бедните, което влошава цялостната картина по отношение на адекватността на социалните трансфери. Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в ЕС.
Значително по-голям е рискът от бедност при някои от най-уязвимите групи от населението. Според Изследването на доходите и условията на живот (SILC), провеждано от НСИ, 1/3 от населението над 60 г. възраст е било в риск от бедност през 2020 г., а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от бедност и социално изключване. Въпреки, че и двата показателя отбелязват чувствително подобрение през последните години, изоставането в рамките на ЕС остава значително.
