Един италианец, който много обича и познава България, пътешества из нея даже с географския атлас, чете преводна българска литература на италиански, бе помолен от свои сънародници студенти да им съдейства да стигнат до Очин дол. Какво по-забавно за него от това!? Ето какво споделя Микеле:
"Тези познати, които знаят, че обичам България и да обикалям из нея, ме помолиха да ги насоча какво да видят в София и как да стигнат до Очин дол. Обясних им, казах им как да тръгнат от улица "Пиротска" и пеша да разгледат центъра на София, да видят най-интересните места, паметници и църкви. След това ги посъветвах как да стигнат до гарата и от там да вземат съответния влак до гара Левище. А от там пеша до Очин дол с тези, които ще ги посрещнат на гарата".
Оказа се, че в Очин дол италианските студенти участват по проект на програма "Еразъм +" на тема "Наръчник по оцеляване при климатична криза" с участието на младежи от България, Испания и Гърция, реализиран от сдружение "Младежда". Как точно четиримата италиански студенти, след като кацнаха в София, взеха влака до гара Левище и от там са стигнали до Очин дол.
"Със сигурност най-хубавото нещо бе, че до Очин дол стигнахме пеша. Тръгнахме от гара Левище и се насладихме на пътя до Очин дол – мисля, 4-5 километра. Това бяха горски пътеки и хубавото бе, че когато оставаше малко до Очин дол – може би километър, след един завой видяхме в далечината малките му къщи. Когато пристигнахме, хвърлихме раници и сакове и тръгнахме да разглеждаме селото. Това, което ни помогна и плени от самото начало, бе чешма със студена вода. След изминатия път от изкачвания в планината, тази чиста планинска вода бе едно вълшебство" – разказва Анна Пиа Денте от град Чериньола – област Пулия, студентка по история на изкуството в римския университет La Sapienza.
Дали на италианците, които са големи кулинари, им харесва българската кухня? Анна Пиа с възторг отговори:
"Да, да, българската кухня много ни хареса. В хотела, където ни настаниха, има една готвачка, която готвеше само за нас. За нашето пребиваване храната бе вегетарианска. Това бе домашна кухня, приличаше на тази, която готви една майка, и готвачката се грижеше за нас като майка. Винаги ни поздравяваше, питаше ни как сме, дали сме гладни – точно както правят италианските майки. Беше хубаво след като ставахме сутрин да срещнем нея. Помнеше имената на всички нас – италианци, гърци и испанци, искаше да научи италиански думи. Но вашата кухня е удивителна! Предлага толкова вкусни неща! Влюбени сме в лютеницата!".
Готвачката, за която Анна Пиа говори с възхищение, се казва Веселка и е от екипа на сдружението "Младежда" – реализатор на програмата "Еразъм +" в Очин дол.
Със сигурност там италианските студенти са преживяли редица любопитни моменти и в тази посока Анна Пиа уточни:
"Ще помня всички тези дни, прекарани тук. Трудно е да се избере само един ден. През деня имахме занимания, но вечерта бяхме свободни. След вечеря отивахме в центъра на Очин дол, сядахме и прекарвахме там почти цялата нощ, приказвахме - едни хубави моменти, в които усещаш споделяне с другите хора около теб. Освен това, видяхме и много животни. Видяхме цяло стадо от крави, имаше и един малък бик. Беше една вечер, когато излязохме да гледаме звездното небе. Никога не бях виждала бик на живо. И хубавото бе, че всяка вечер, този малък бик с няколко крави идваше при нас. Стана като приятелство. Запознахме се и с техния пастир, който идваше да ги прибере, и бе много забавно. Красотата на Очин дол е и в това, че всяка къща е пълна с цветя и по прозорците и в градините, има овощни дръвчета. И беше хубаво, да опитваме техните вкусни, сладки плодове".
Развълнувана, Анна Пиа разкри и какво ще разкаже на своите италиански приятели:
"На всяка цена да дойдат тук. Това е едно вълшебно място. Пълно със спокойствие и мир. Забравих за всичко и както се казва "откачих контакта". В Очин дол човек може да се наслади на семплите неща - от закуската с хляб, масло и мармалад, до това да се забавлява, да пие студена планинска вода. Убедена съм, че на тръгване ще се просълзим. Прекрасно е, защото е невероятно да се събудиш на свеж въздух, да гледаш планинския пейзаж и как полека, полека слънцето се издига и лъчите му от розови стават златисти. Много е хубаво! Прекрасно и магическо!".
Очин дол омая италианците. Или както пише Иван Вазов в разказа си "Дядо Йоцо гледа" - "за чудесии", за които в случая "те не са сънували даже в най-дивните си блянове!".
