На 28 март 1905 г. Мездренското църковно настоятелство с председател свещ. Андрей п. Петров и членове Тошо Ганов, Ангел Иванчов и Георги Христов, „като взе въ предъ видъ: че населението въ с. Мездра отъ денъ-на денъ се увеличава съ приижданието отъ вънъ на хора, които постоянно купуватъ места и си построяватъ къщи за постоянно местожителство въ поменатото село и че тия хора исключително са хритияни и се нуждаятъ отъ църква, за която целъ постоянно натякватъ на енорийский свещеникъ да вземе инициативата за построяване на църква (и) че селото Крета, което е далечъ отъ с. Мездра около 2,5 км, където желающите да утидатъ на църква, по причина на нетърпими зимно време студове, виелици, а лятно време дъждъ, каль, не могатъ да утидатъ да се помолятъ Богу въ праздниченъ денъ и съ това се лишаватъ отъ душевна храна”, решава да помоли Врачанският митрополит Константин да благослови откриването на подписка за събиране на доброволни пожертвувания за постройката на нова църква в с. Мездра. С Постановление от 27 април с. г. Епархийският духовен съвет разрешава да се открие подписката и „като благославяме доброто начинание на настоятелството, поканяме го съ усърдие да се завземе за изпълнение намерението си”.
По редица причини (най-вече липсата на достатъчно средства) близо четвърт век богоугодното дело не успява да се реализира на практика, а мездрене продължават да се черкуват в кретската църква „Св. арх. Михаил”. Епизодични стъпки в тази насока са правени през периода 1926-1929 г., когато е събрана известна сума пари и материали, а Общинският съвет отрежда за черковен имот една част от кв. 35 по плана на с. Мездра, източно от първоначалното училище (днес ОУ „Св. св. Кирил и Методий”).
Поради недостига на средства първоначално е възприет вариантът „за задоволяване религиозните нужди на християните отъ селото да се пригоди за параклисъ старата училищна сграда надъ с. Мездра.” За целта Училищното настоятелство и Общинският съвет отстъпват на Църковното настоятелство за безвъзмездно ползване училищното здание. Изготвен е дори проект за преустрояване на школото в енорийска църква, изработен от архитектурно-инженерно бюро „инж. Н. Новоселски - арх. П. Дограмаджиев” - Враца.
На 6 февруари 1929 г. се провежда общоградско събрание, на което е избран Строителен комитет с Постоянно присъствие: председател - свещ. Андрей п. Петров, секретар - Велчо Николов, касиер - Тошо Ганов и членове - кмета Иван Мишев, Цветко Симеонов, Йордан Бранков, Илия Хр. Леонкев, Христо Георгиев, Цеко В. Минински, Минко Цветков и Иван Тошев. (Б. а. Впоследствие комитетът е разширен, като съставът му варира между 17 и 20-на по-заможни и уважавани граждани).
Осъществяването на святото начинание назрява през пролетта на 1929 г., когато за завеждащ новоразкритата I-ва Мездренска енория (която обхваща западната част на Мездра, Крета и Боденец) е назначен младият и енергичен свещеник Николай П. Нинчев (1899-1974), свършил Свещеническото училище в Черепиш, който заема мястото на пенсиониралия се свещеник Андрей п. Петров (1858-1938). II Мездренска енория (обхващаща източната част на Мездра, Брусен и Дърманци) оглавява свещеник Иван Диков.
През август с. г. е избрана една „депутация” от по-видни граждани, която е натоварена да отиде при министъра на външните работи и вероизповеданията Атанас Буров, за да иска помощ за отпочване на строежа, а Църковното настоятелство се обръща с молба към съпругата на покойния Тодор Балабанов - Еленка, „да ни подкрепите с ляптата си изграждането на храмъ Божий в селото ни”. Последната отговаря, че „обещаваме при почване на постройката - два вагона разнообразен дървен материалъ.” По-сетне основен спомоществовател става нейният син, индустриалецът Иван Балабанов (1887-1970), който дарява над 400 хил. лв. в пари и материали, а сестра му Зорка Балабанова поръчва дървения иконостас за олтара, като зографисването на иконите е поръчано на Дечко Узунов (1899-1986), по това време щатен художник към Министерството на народното просвещение.
На 13 март 1930 г. на съвместно заседание на Църковното настоятелство и на Строителния комитет е решено църквата да се построи до старото училище (б. а. а не да се преустрои бившото школо в параклис). Преработката на проекта и изготвянето на тръжните книжа отново са поверени на арх. Петър Дограмаджиев. Решено е също така „новостроящиятъ се храмъ да се посвети на св. вмчк. Победоносецъ Георги, когато е и събора на селото.”
На 1 юли с. г. се провежда търг с тайна конкуренция за отдаване постройката на църквата. Той е спечелен от предприемача Петър Хр. Карапетров от село Кая-Баш, Габровско (дн. с. Здравковец), който предлага „най-износната” оферта от четиримата участници в търга: 16% под девизната цена (340 000 лв.) т. е. ангажира се да построи черквата до покрив за 285 600 лв. Договорът между Настоятелството и Карапетров е сключен на 31 август с. г.. В него предприемачът се задължава да свърши работата за 10 календарни месеци, като се изключи времето от 1 ноември до 31 март, т. е. най-късно до 31 октомври 1931 г.
Междувременно, както свидетелства вестник "Искърски фаръ", 10-членна депутация, начело с общинския кмет Иван Мишев, „се яви въ Външно министерство и въ Св. Синод за искане помощъ за черква. Навсякъде делегацията е изслушана съ внимание и дадени надежди за благоприятно разрешаване поставените въпроси.” Впоследствие МВнР и вероизповеданията отпуска 20 хил. лв., а Mинистерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - 5 хил. лв.
Все през лятото на 1930 г. е актуализиран съставът на Строителния комитет и е избран Изпълнителен комитет с председател свещ. Николай Нинчев и членове свещ. Иван Диков, свещ. Йордан Въевски, Тошо Ганов, Минко Цветков и Цвятко Симеонов, който поема ръководството на постройката, а Христо Георгиев и Йордан Кръстев са определени за вещи лица към Надзорната комисия по приема на строителните материали.
На 4 август с. г. окръжният арх. Слави Николов дава линия за строеж и е направена първата копка за въздигане на храма в присъствието на техническия ръководител (завеждащ) на постройката арх. Петър Дограмаджиев, а на 19 август (Преображение Господне) 1930 г. е положен основният камък, приготвен от търговеца Христо Георгиев. Ето как е отразено това паметно събитие в местната преса:
"След издигане величавия храмъ на просветата - новото училище, дойде денъ да се реализира друго отдавнашно желание на мнозинството отъ Мездранското гражданство. Това гражданство за най-обикновени треби и религиозни обряди е принудено да ходи въ черква по други села. Религиозни, а особено практически съображения, наложиха часъ по-скоро да се построи черква.
Новото черковно н-ство поде съ енергия работата. То бе разширено и подпомагано отъ единъ строителен комитетъ. Следъ планомерна подготовка и търгъ, трябваше да се положи основенъ камъкъ и се строи. (...) Особена комисия нареди програма за тържеството. Поканени бяха гости и официални лица отъ София, Враца и района на Мездра. Наредено бе почистване улиците, затваряне на всички дюкяни и офлагването имъ съ народни знамена, преустановяване работата въ всички учреждения и спиране работата въ фабриките.
На 19 того Мездра имаше праздниченъ и засмянъ изгледъ, като че очакваше нещо свидно, нещо мило и скъпо. Черковното настоятелство, строит. комитетъ, официалните лица и граждани отъ рано се трупаха къмъ площада на гарата. Най-после пристигнаха и гостите отъ Враца: протоерей Йорд. п. Георгиев, делегатъ на Св. митрополия, завед. постройката арх. Дограмаджиев, редакторътъ на в-къ „Трибуна” и др. Отъ площада при гарата всички вкупомъ се отправиха за мястото, гдето ще се строи черквата, гдето основите бяха изкопани и всичко приготвено за работа. Голямъ павилионъ, окрасенъ съ зеленина, се издигаше на мястото на черквата. Надъ павилиона се развяваше голямъ трикольоренъ флагъ.
Всички лица и гражданството заеха определените имъ места. (...) Почна се тържествено богослужение, което се извършваше отъ делегата на Митрополията въ съслужение на местните четирима свещеници, а после се придадоха и още неколцина отъ близките села. Преди това делегатапротоерей Йорд. П. Георгиев говори за значението на тоя день и това тържество. Въ дълга речъ, силна по логика и съдържание, той подчерта, че знанието и вярата са двете крила на човека, съ които той може щастливо да прекара живота си. Пожела се щастливо да се завърши почнатото дело. През време на службата пееше любителски хоръ подъ диригентството на Николай Черногорцевъ.
Прочете се акта за полагане на основенъ камъкъ, който завършваше съ следния пасаж: "Положи се тоя основенъ камъкъ на църквата „Св. Георги Победоносецъ” в с. Мездра, Врачанска околия, което въ тоя моментъ има около 500 къщи и 2000 жители, а презъ 1893 г. е имало 14 къщи и 68 ж.; Мездра има още 23 обществени и държавни учреждения, 18 индустриални заведения, 45 културно-просветни и родолюбиви организации и комитети, 78 чиновници, 60 търговци, 59 занаятчии, 43 земледелци, 14 учители, 8 адвокати, 4 лекари и 4 свещеници.
Годината на полагане основния камъкъ е дванадесета отъ всеобщата война, която потопи човечеството въ кърви, направи небивали разрушения и завърши съ големи неправди спрямо победените народи. Дано учението на Христа, което ще се проповядва отъ амвона на нинестроящия се храмъ, пусне корени въ душите на идните поколения, за да заживее човечеството действително въ веченъ миръ и любов. Аминъ!"
Актътъ се притвори въ стъкленъ цилиндъръ съ чисто дървено масло и постави въ основния камъкъ съ съответните песнопения и обрядъ. Следъ тая служба и церемониалъ, отъ името на строителния комитетъ и черковното настоятелство говори Йорданъ Кръстевъ, който изтъкна заслугите на нашата черква за спасяване и запазване българщината презъ годините на робство. Епохата на Възраждането бе в значителна степенъ дело на черквата. При загуба на морални ценности, нуждата отъ огнища и институти, които да работятъ за насаждане моралъ и вяра въ вечната правда, са необходими. Общество безъ моралъ е сбирщина отъ хищни зверове. Говори за инициативата за строежа, като подчерта, че тя е подета подъ натиска отдолу и, за голяма честъ на другия полъ, най-много отъ жените. Спомена за дарението на сем. Т. Блабанови. Пожела се отъ амвона да се проповядва правда, миръ и любовь, (...) за да пребъде славата на това дело презъ вековете.
Говори следъ това Пешо Митовъ отъ името на Общ. съветъ. Той каза важни исторически бележки за Мездра въ миналото и подчерта, че ние сега продължаваме въ благоустройствено отношение делото на историята. Днешниятъ моментъ символизира вечния стремежъ на човека къмъ съвършенство, за да превърне човекътъ звяръ въ човек богочеловекъ. Нека отъ тукъ камбаните възвестяватъ онези начала, които Христосъ е проповядвалъ, за да може наистина между хората да настане миръ и заживеятъ въ братство”.
По-сетне е дадена „скромна трапеза” с 50 куверта, на който „задушевенъ обядъ” произнасят речи кметът Ив. Мишев, Йордан п. Георгиев, свещ. Андрей п. Петров, Йорд. Въевски, Ник. Нинчев и Ив. Диков, журналистът Влadimir Бобошевски, арх. Дограмаджиев, бившият учител Стоян Чорбанов и редакторът на вestnik „Искърски фаръ” Йордан Кръстев. „Трапезата завърши при общо доволство и съ една мисълъ: че общите начинания могатъ да се реализиратъ само при солидарность, каквато мездранци проявиха. Също, че въ подобни дела не може нито безъ генерали, нито безъ редници - общите усилия даватъ резултатъ. Само, че трябва ръка, която да обединява и направлява.”
Още на другия ден започват същинските строителни дейности (каменна, цоклова, тухлена зидария и пр.), които текат до края на октомври с. г. и са подновени през пролетта (април-юни) на 1931 г. През цялото това време Църковното настоятелство, Строителният комитет и предприемачът Карапетров срещат неимоверни трудности (предимно от финансово естество), които все пак успяват да преодолеят и да доведат общото дело до край.
С волни пожертвувания своята парична и материална лепта отдават десетки заможни и по-бедни миряни. Ще споменем само, че 120-килограмовата камбана е дар от търговеца Йордан Иванов и неговата съпруга Митонка, двата големи кръста за кубетата - от секретар-бирника на общината Стоян Велчев от Боденец, каменната плоча, която служи в олтара за престол, осигурява Илия Алексиев, големите вътрешни колони - Христо Георгиев, а циглите за покрива - Киро Ковачев. Каменните колони и полуколони, стъпалата и каменният кръст за малкия купол над входа на притвора са изработени от майстора-каменоделец Петър Кръстев от Влашко село (дн. с. Царевец), а прозорците - от Геро Ценов от Мездра.
Междувременно "На 30 августъ вечерта (б. а. 1930 г.) подарената отъ Йорданъ Ц. Ивановъ камбана бе окачена временно до новостроящата се черква и отъ какъ Мездра съществува за пръвъ пътъ се разнесе мелодичния камбаненъ звънъ надъ нея.”
Малко преди да бъде завършена църквата, на 22 февруари 1932 г. умира дългогодишният кмет на Мездра Иван Мишев (1867-1932): "единъ отъ най-ревностните поддръжници на идеята да се строи”, който с изричното разрешение на Св. Митрополия е погребан с големи почести в черковния двор.
През ранната пролет на с. г. Църковното настоятелство решава освещаването на храма да стане на 8 май (Томина неделя). Сформиран е организационен комитет, изготвена е празнична програма, специални покани са изпратени до Н. В. Цар Борис III и Царица Йоанна, както и до основните дарители - сем. Балабанови.
На 7 май 1932 г., събора на Мездра, Врачанският митрополит Паисий (1888-1974) отслужва "при небивало тържество" вечерня и водосвет в новата черква с участието на 16 свещеници и на смесения граждански хор на Черногорцев.
"На 8-ми сутриньта отъ рано, 5 часа, камбаната биеше тържествено, pазказва вестник "Искърски фаръ”. Хиляденъ святъ отъ всички околни села се тълпеше при черквата и старото училище. Целиятъ баир бе почерненъ отъ хора.
Освещаването и литургията вътре въ черква, както и водосветътъ вънъ, станаха при интересъ и тържественость, каквито малцина въ Мездра са виждали. Вътре така бе претъпкано, че щяха да се изморатъ хората. Похарчени са 25 кгр. свещи.
Дядо владика произнесе две поучения - речи (една въ черквата, друга вънъ), пропити съ чувство, логика и красноречие, които ще се накърнятъ при опита да предаваме накъсо и осакатено казаното. То не ще бъде забравено отъ многото народъ, който слушаше.
Следъ освещаването се устрои за гостите трапеза на открито - на поляната, подъ звуците на военната музика на 15 дружина отъ гр. Враца. На трапезата бяха покрай Н. В. Пр. Паисий и придружающите го свещеници отъ Враца и селата г-нъ ген. Босилковъ и г. г. полковниците Кръстевъ, Стефановъ и Поповъ съ семействата си, журналиста Вл. Бобошевски, инж. Новоселски и много други.
Трапезата бе скромна, но задушевностьта - голяма. Първиятъ тостъ се произнесе отъ чл. на строителния комитетъ Йорд. Кръстев. Покрай късите бележки за напредъка на Мездра, за значението на религията за нашето запазване като нация, той каза и няколко думи за армията, представена на това тържество, възвеличи делото на дарителите, дали грамадни суми за училището и черквата (б. а. сем. Балабанови), и най-после прочете дългата и сърдечна телеграма отъ Н. В. Царя, съ която праща приветствия по случай тържеството и се извинява, че не е могълъ самъ да дойде. Отъ казаното особено много бе трогнатъ до сълзи стариятъ у-ль Ст. Чорбановъ, който поздрави Кръстевъ за казаното. Последниятъ каза хубави думи за учителя си Чорбановъ и двамата сърдечно се разцелуваха при трогателно разчувстване на всички присъствующи. Говорившия бе поздравенъ отъ дядо владика и генерала, а първиятъ поздрави и целуна г-нъ Чорбановъ.
Втори говори г-нъ ген. Босилковъ, който каза хубави думи за религията и армията и завърши съ възгласъ за Царя и Народа подъ звуците на „Шуми Марица”. Последенъ говори Н. В. Пр. Паисий, който изказа задоволството отъ казаното вече, апелира за насаждане християнската любовь и отъ името на трапезата и събраното множество подаде сърдечна телеграма до г-жа Ел. Балабанова.
До вечерьта продължи народното веселие при гарата подъ звуковете на военната музика. Кой както ще да мисли и схваща, но това тържество завърши едно дело на строителство и напредъкъ. Благодарность на всички, които помогнаха изграждането му и на тези, които присъствуваха на освещаването.”
Веднага след освещаването на църквата в нея е кръстено момче - Свето тайнство, което според хроникьорите на събитието е „добро предзнаменование”, а по-сетне митрополит Пайсий отслужва заупокойна молитва на гроба на покойния кмет Иван Мишев. Според едни свидетелства първата венчавка в храма е на младоженците Васил Доков и Цветанка Маринова, а според други - най-напред в него се бракосъчетава актрисата Люба Шентова-Преславска, „известна на мездране съ хубавата си игра на сцената.”
Морална подкрепа за успешния финал на начинанието оказва управителят на фабриките на Балабанови в Мездра Иван Милушев, който провежда на място волята на дарителите. Добри думи заслужава също предприемачът Петър Карапетров: "тоя добродушенъ селянинъ, добъръ християнинъ, по думите на местната преса, който направи жертви материални и лични, за да построи черквата до покрив, и който и сега има да взема значителна сума от настоятелството”. В подготвителните работи по освещаването активно съдейства и тогавашният кмет Никола Леонкев.
През лятото на 1932 г. вестник "Искърски фаръ" съобщава, че: "Надъ църковните врати на черквата е поставена въ стената иконата „Св. Георги Победоносецъ”, изработена и подарена отъ г-жа Мара Ив. Милушева. Въ тая си работа тя действително се е проявила съ дарби къмъ художеството. Тя е свършила нашата Худ. академия и следъ това въ Флоренция, Италия, по същия клонъ."
Окончателното приемане на храма "Св. Георги” става на 20 февруари 1933 г. от комисия в състав: архимандрит Натанаил, протосингел на Врачанската Св. Митрополия, държавния арх. Асен Живков, пом.-окръжния данъчен началник Петко Пищиков, общинския кмет Васил Цветков и свещ. Николай Нинчев.
"Новата църква в Мездра ще бъде огнище на благотворна - духовна и просветна дейност, пише по повод свършека на христолюбивото дело дописникът на вестник "Искърски фаръ” Ангел Бакалов, учител от с. Бяла Черква, Великотърновско. Тя ще бъде фаръ средъ мрака, будитель на заспалия духъ, с една речъ тя е стражъ на пробудената човешка съвесть. Не е за чудене, че тя следъ училището ще заема централно място въ живота на мездранчани. Отъ църквата като богатъ планински изворъ ще извира пълноводенъ потокъ на полезна, духовна, възпитателна и социална правда.”
