Литературният критик Юлий Йорданов определи автора като „евангелист на патриотичната поезия“. Според простичките слова на Матей Шопкин съдбата на поетите е трудна, но не е загубил усмивката си. Винаги се е чувствал най-откровен, с чувство на отговорност пред белия лист, с лекота и себеотдаване споделя трепетите, преминаващи през сърцето му в поезия. В нея има радост и болка, щастие и тъга. Незабравими са неговите патриотични стихове, някои претворени в тържествени маршове на родни училища.
Пътят му тръгва от малко бедно селце до Павликени, където рецитира стихове и преминава през литературен кръжок във Велико Търново и досег до писателя Антон Дончев. Така римите за него се превръщат в жизнена необходимост.
В поетичния храм на една богата душевност ни въведе Цветана Костова, която представи книгата. Събитието отбележи и 80-годишният юбилей на Матей Шопкин - време, изпълнено с житейска мъдрост, вплетена в поетичната красота на мерената реч. Една от главните теми в творчеството му е Родината, тя е обичта към природата, родния дом, семейството, почитта към родителите. Той е останал верен на мъдростта на живота, а любовта и искреността искрят в думите му.
Пред своите почитатели Матей Шопкин доказа, че поетите са нужни на България. Негови стихове рецитира и почетният гражданин на Лом Васил Божинов. С вълнение поетът закри срещата със стиха, превърнал се в житейски поетичен символ за него: "И българин завинаги оставам! Завинаги!... До края на света!"
