Честването се осъществява по инициатива на Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война. Създаден е и Инициативен комитет за изграждане на паметник на химна на Българската армия в Казанлък.
Стихотворението, върху което е написан маршът "Велик е нашият войник", е създадено в Охрид през лятото на 1916 г. През цялата 1916-та в града е разквартируван на гарнизон 23-ти пехотен Шипченски полк.
По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир подполк. Иван Пашинов, този полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн "Шуми Марица" щурмува смятания за непревземаем форт Айваз Баба. Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък, писател, поет и бивш народен учител, по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.
По текста на стихотворението войникът Михаил Шекерджиев от Габрово, завършил Духовната семинария и учител по музика в Дома за слепи деца в Княжево, само за една нощ пише музиката на новия марш и сформира малка група изпълнители ентусиасти. Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на рибарския площад в сърцето на Охрид.
Сред първите слушатели на марша "Велик е нашият войник" - там, на охридския площад, са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски - Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров - Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката "Българският войник пред Самуиловата крепост"., отпечатана в списание "Отечество" на 2 септември 1917 г.
Години по-късно, след края на Европейската война, по политически съображения текстът на марша е дописван, сверяван, променян, натъкмяван. През годините маршът ту кънти с пълна сила, ту тъне в забвение.
81 години след написването си, през 1997 г. песента "Велик е нашият войник" става химн на Българската армия.
Източник: DarikNews
