В южния стръмен склон на "Среднио камик" се откроява "Големата дупка", известна още и като "Биярницата". По-богат на пещери е варовиковият откос на "Говедарника". Из пещерите в целия пещерен комплекс се срещат графити, някои от които предствляват надписи на старобългарски, други са под формата на скални рисунки на елени, ловци, конници, птици, монограми, правоъгълни разграфявания и други нерезбираеми черти и резки.
Част от скалните преписки са изследвани от краеведа проф. Михаил Мичев през 1964 г., който заснема и публикува само онези надписи от XVIII в., описващи избухналата чумна епидемия "по Загоре" през 1762 г. По-късно пещерните графити са проучвани и заснети от пещерняците баща и син Петър и Боян Трантееви и обнародвани в периодичния печат през 1972 г..
През 1974 г. проф. Мичев прави нова публикация, която е плод на едно по-обстойно проучване,свързано предимно със средновековния скален манастирски комплекс.
Скалните ниши са обявени за паметник на културата с местно значение в ДВ бр.91 от 1979 г., след което скалният комплекс сякаш е повече забравен, а в последните години единствените му посетители са иманярите.
Богатото съдържание на графитите изумява с разнообразието на фигури и рисунки, което от своя страна подсказва, че това място е обитавано много векове, а периодът на това пребиваване тук е доста дълъг и се размива във времето.
В една вертикална ниша в "Среднио камик" с тънко метално острие е издълбан следният надпис: "АСЬ БРАТ ТОМЕ ПИСАХЬ НА КАМИЦЕ КГОИ ДОХОДИХЬ ХРАМЬ НА М..САНАРЬТ", което на съвременен български език звучи така: „Аз брат Тома писах на камък когато дойдох на храма на манастира”. Този надпис говори за присъствието на едно грамотно, с монашески сан лице, на име Тома, който отбелязва на камък своето идване в тукашната манастирска обител. Макар и кратък, надписът говори много:за наличието на манастирски храм, и дори за един цял скален манастирски комплекс. В подкрепа на надписа е и обстоятелството,че стените на някои пешери са окадени до черно от дим, а подовете са изравнени, което предполага, че са служили за жилища на монашеско братство или на отделни отшелници аскети.
Днес от манастирският храм не е останало нищо, но може да се предположи къде е бил разположен. Ако се съпостави с други скални манастири, то църквата трябва да е била в някоя по-голяма пещера, специално пригодена за тази цел, а такава има в м."Говедарника", също с подравнен под. Не е изключено за храм да е служила една постройка с едва забележими основи, с приблизителни рамери 6 х 4 м и ориентирана на изток, намираща се в непосредствена близост до селскостопанските помещения в м. "Среднио камик".
Местните наименования "Говедарника" и "Пчелинище" пък говорят, че манастирът е разполагал и с малко земеделско стопанство, осигурявало необходимите хранителни продукти за живот на монасите.
За съществуването на скалния манастир говори и още една каменна преписка, която гласи: "ПИШЕ СТОIАНЬ ГРАМАТНИКЬ wт БЕШОВИЦА КОГИ ОУЧЕШЕ ДОУХОВНИКА.....wт М..НАСТРА". От палеографска гледна точка, преписката на граматика Стоян е сравнително по-късна от тази на брат Тома. Съобщението, което Стоян е оставил, че се учи при духовник, внася допълнителна светлина за скалния манастир - скромната обител в конкретен период е изпълнявала ролята и на килийно училище. Показателен е и фактът, че в преписката се споменава само Бешовица, все още неразделено на Горна и Долна, което подсказва, че е този надпис да е издълбан през последните десетилетия на XIV в., когато село Бешовица все още не е било разделено. Но ако се приеме, че авторът на преписката е пропуснал да прибави определението Долна или Горна, то написването на каменния надпис следва да се отнесе към по-късни столетия - XVI-XVII в.
Освен рисунките и преписките, в скалните ниши на манастира се срещат и отделни имена на много граматици или отшелници. Впечатление прави, изящно издълбаният собствен монограм на някой си Драган - "АЗЬ ДРАГАН" и под него два кръга с вписани кръстове. Името на този манастирски обитател е увековечено и чрез местния топоним "Драганова дупка". Тя е разположена в дола, източно от "Говедарника", позната на местното население от незапомнени времена и е единствената сред многото пещери,която носи лично име, факт, за който днес няма обяснение. Вероятно този Драган е бил доста почитан и духовно извисен.
Изключителен интерес представлява издълбаният в една от пещерите на "Говедарника" монограм на последния владетел на Търновското царство, така нареченият "Шишманов знак". Появата на владетелския монограм в Царевчанския скален манастир може да се отнесе към бурните години в края на XIV в. Твърде вероятно е този знак да има връзка с Боженишкия надпис, а също и с народните предания за Шишмановата гибел около село Люти брод и Черепишкия манастир. На тази мисъл навява и географската близост на Скалния манастир с крепостта "Боженишки Урвич" и с. Люти брод.
Едно бъдещо по-обемно комплексно изследване на всички скални надписи, знаци и рисунки, биха внесли повече яснота относно историята на тази малко известна обител. Но за жалост нещата съвсем не вървят в тази насока-скалните ниши се рушат, а ценните графите напълно унищожават от една малка група хора, така наречените "иманяри".
Източник: svetimesta.com
