Кул Гали́ (на башкирски: Ҡол Ғәли, на татарски: Кол Гали; 1183-1236 г.) е виден представител на средновековната литература на Волжка България. Почитан е и като древнобашкирски и древнотатарски поет.
Най-известното му произведение - "Кыйсса-и Йосыф" ("Сказание за Йосиф"), написано през 1233 г., представлява художествена обработка на легендите от Стария завет и Корана за Йосиф и неговите 12 братя. Текстът е добре познат сред тюркските народи в Поволожието, Урал, Кавказ и Сибир.
Няма много сведения за живота на Кул Гали́. Роден е в Кашан (дн. Казан), Волжка България. Някои учени смятат, че е от башкирския род Айле.
Първоначално учи в медресе Хорезм, а после в Урге́нч. Дълги години обикаля културните центрове на мюсюлманския изток (Херат, Сирия, Йерусалим, Мека), живее в Биляр и Болгар, Ела́буга, Нур-Сувар и Кашан. Има духовен сан молла.
Смята се, че е загинал през 1236 г. в Биляр по време на монголското нашествие в началото на XIII век. Съществува и друга версия, че е оцелял при инвазията на Златната орда и е починал през 1241 г. по естествени причини.
С решение на ЮНЕСКО през 1983 г. официално е чествана 800-годишнината от рождението на Кул Гали́.
През 2005 г. в парк "Милениум" в столицата на днешен Татарстан, Русия - Казан, е издигнат паметник на средновековния поет, а през 2008 г. такъв монумент е открит и в гр. Уляновск, близо до сградата на Центъра за татарска култура.
