Кристиян Стоянов се занимава любителски с фотография, със спорт и има интерес към озеленяването. Той разказва как в последния момент е взел решение да участва в конкурса: „Видях заглавието на конкурса и буквално оставаха два часа до края на конкурса. Реших да снимам именно самотния бор, който се намира в непосредствена близост до град Берковица... Самата история не знам колко е достоверна, самият бор е на 70-80 години. Той се намира на една гола поляна и отзад в далечината се вижда част от град Берковица, Врачански Балкан, Тодорини кукли... Започнах да споделям с приятели снимката, буквално два -три часа оставаха до края на конкурса. Не съм се борил за първо място."
Предполага се,че борът от снимката е на 70-80 години, от вида черен бор, пинус нигра. А това е историята, прикрепена към снимката на самотния бор:
"Живял по тези места левент овчар. Той припкал пъргаво след стадото си, балканския вятър развявал гарвановия перчем около ваклото му лице.
Обичал Богдан, лична мома Радойка. Сравнявали красотата ѝ с цветята, от звездите по-ясно греела и като слънцето светела! Като тръгнела със стомните за вода, младите въздишали по нея, а старите скланяли глави пред красотата и скромността ѝ.
Тези години били черни години за българите. Тежък живот живеели нашенци под игото на турците. Плащали и за земята си, и въздуха дори.
В Берковица вилнеел зъл и омразен бей. Той отвлякъл в харема си красивата Радойка. Минали години, но нито разкошния живот които ѝ предложил бея, нито слугите грижещи се за нея, могли да я накарат да си смени вярата. Но тежка мъката по род и любим, поболяла красивата българка. Беят обявил, че търси лекари, баячки, знахари от цялата страна за да ѝ помогнат. Обявил и огромна награда за успешно лечение.
Младия Богдан бил внук на билкова лечителка, която му казала лек за всички болести. Отива той при бея и му заявява, че може да излекува жена му. Условието било да види очите на болната.
- Добре - щом трябва.
Лекувал я овчаря два дни, на третия тя станала - все едно не е боледувала с месеци, здрава и весела!
- Казвай овчарю какво искаш: злато монети, злато накити, златни украшения, скъпоценни камъни, коприна.
- Нищо не искам, само ми си дай Радойка!
Беят се разгневил, но се сдържал, па продумал:
- Ела утре и си я вземи!
На другия ден Богдан отива да я прибере. Турците му я дават мъртва. Той грабва мъртвото тяло и се заизкачвал за към Балкана - горе на най-високата ливада.
Още идната пролет, там се появил младият самотен бор."
