Всъщност, конкретният случай може би не е чак толкова важен. Вероятно португалецът щеше да спечели и без подкрепата на българското правителство. По-важен е принципът: кой обслужи чужди интереси и се подигра с достойнството на България? Това е принципът на българската политика вече четвърт век.
По същия начин "началниците казаха" да ликвидираме индустрията си, армията, енергетиката, суверенитета. Подкрепяхме безумни войни в името на демокрацията (срещу традиционни наши икономически партньори), от които губехме милиарди (всъщност,празно в природата няма, сега милиардите са зад океана). Като компенсация получихме десетки хиляди "бежанци" в страната ни и три милиона, чакащи "виза" от Ердоган. Изповядвахме висшата човешка ценност - толерантността, която превърна градовете и селата ни в катуни, а българският етнос - в най-бързо изчезващия в света.
Конкретният случай няма значение! "Великите" искат да ни виждат слаби, разделени, зависими. Лишени от всякакво чувство за национална принадлежност. За да си успешен български политик, трябва да вярваш в горните свети идеали! Може след висок пост в българската политика, например президент, да станеш среден чиновник в някоя световна организация.
Нека си спомним, че само преди 100 години българинът не мислеше така. Беше силен, смел, не се съобразяваше с ничие чуждо мнение. Затова зад гърба му оставаха Лозенград, Бунархисар, Одрин, завоя на Черна, Червената стена, Дойран, Каймакчалан. Защото за него имаше само един идеал - България! И ни уважаваха!
Защо не може днес да е така?
