Във връзка със застрашителните размери на поразените иглолистни гори, инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие обясни: "Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата".
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат и цялата природа.
От 53 хиляди кубически метра заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 загиналите дървета вече се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
Близо една четвърт от българската гора може да загине.
Проблемът с короядите и масовите поражения, които нанасят,идва от това, чеедно семейство корояди създава поколение от 60 малки ларви.
Бялата ларва пораства за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда.
"При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета", обясни Александър Дунчев, експерт към международната природозащитна организация WWF.
Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков, Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години.
Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.
Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дървета започнала ерозията.
През 50-те години на XX век започва масово залесяване с борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.
"Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление този период 1980 – 2005-2006 г. е изтърван", обясни Дамян Дамянов.
"В случая, за да тръгне широколистната гора е необходимо да има достатъчно светлина. За да има достатъчно светлина, е необходимо да се разреди гората. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните и птиците", допълни Дунчев.
Да са отгледани горите на езика на лесовъдитеозначава да се създадат условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да замени иглолистната. Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.
"Това е една 40-годишна култура, създадена от местните хора, с изключителен труд. Залесени са били приблизително 500 фиданки на 1 декар. И сега, след 40 години, гората е изключително гъста. Структурата на гората е изключително нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са изключително благоприятни за нападения от корояди, тъй като короядите нападат слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори трябва да се разредят около 30 години след залесяването”, каза Александър Дунчев.
Парадоксално е, че на фона на огромния икономически интерес към дърводобива, така жизненонеобходимата сеч не се случва.
"Проблемът е, че в младите гори не могат да си направят печалбите от дърводобива, които се правят в старите гори. Затова младите култури остават неотгледани, а старите биват използвани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, залесени с цел да се спре ерозията и да се укрепят водосборите на язовирите, ние трябва да отгледаме тези гори", твърди Александър Дунчев.
Източник: dnes.bg
