В книгата си инж. Кирил Петков представя в хронологичен вид и ред историята на "Химко“, базирайки се на документи, експертна информация и професионални анализи и аргументи. Тя съдържа още диаграми, таблици и снимки. Авторът е категоричен че: "В средата на 2002 г. "Химко” спря окончателно не заради повишени цени на природния газ и загуба на пазари, както от време навреме твърдяха някои псевдоанализатори, конкуренти или представители на скрапанджийския бизнес. "Химко” спря преди всичко поради неудачна и корупционна приватизация и дългогодишно безхаберие на държавата”. В своята книга, без политизиране и без персонализиране на своите коментари, Кирил Петков в крайна сметка е оставил оценките и изводите изцяло на читателите.
Редакторът на Хрониките за "Химко", Марин Ботунски пише: "Този книга не можеше да се напише от друг. Тя трябваше да се напише от Кирил Петков, защото той премина през всички стадии на съзиданието, развитието и болезнената ликвидация, премина целия път на "Химко' - към Рая, но и към Ада. Книгата, преди да се напише, е преживяна – с всичките радостни и щастливи мигове на упорството, труда и таланта, с всичките постижения, но и с огромното сътресение и болка от развалата, от неуспешната приватизация до „нанадолнището“, по което "героите“ на Прехода пуснаха "златната кокошка на българската химическа индустрия“.
Проф. Йончо Пеловски пък определя в книгата бившия врачански химкомбинат така: "Химко" - една болка и срам за прехода".
