Уди винаги е бил сигурен в своето място на този свят и в това, че негов приоритет е да се грижи за детето, на което принадлежи, независимо дали това е Анди или Бони. Един ден Бони донася нова играчка в стаята си – направеният от нея Виличко, който определя себе си като „боклук“, а не като играчка. Уди се нагърбва с отговорната задача да му покаже защо трябва да приеме това, че е играчка.
Когато Бони взима цялата банда на семейната екскурзия, Уди внезапно се отклонява, което му носи среща с отдавна загубената му приятелка – пастирката Бо Пийп. След годините, в които се е грижила сама за себе си, приключенският дух на Бо и животът, прекаран на пътя, вече не отговарят на деликатната ѝ порцеланова облицовка. Уди и Бо разбират, че вижданията им по отношение на живота като играчка са тотално различни, но скоро откриват, че това е последната им грижа.
