Първо, самият материал, от който се прави
В българските народни вярвания и традиции дрянът е смятан за особено, свещено дърво. Вярва се, че той притежава магическа сила. Някои етнографи смятат, че причината е следната: просто той пръв цъфти и последен узрява – и когато старите българи забелязали тази времева рамка, съвсем логично било да му припишат необикновени, магични свойства, които съвсем естествено влияели и на хората, на техния бит, върху живота им както в ежедневен, така и по-особен, митичен аспект.
Второ, елементите от украсата на сурвачката
Те трябва да включват максимално от онова, което обуславя и символизира плодородието, радостите и въобще позитивните явления на започващата нова година.
Вълнени върви – за да има повече овце в кошарите и изобщо повече добитък и берекет.
Сребърни парички, които имат двояко значение. Първият смисъл, с който са натоварени, разбира се, е подтекстово пожелание за имане, богатство, благодатен и заможен живот. Второто им значение е малко по-особено – вярвало се, че среброто е метал, който прогонва лошите, злите и нечисти сили; също, че предпазва от болести.
Сухи плодове – животът да е сладък, а също и да се радваме на плодородие.
Сухи люти чушки – да предпазват с лютивината си от лоши думи и лоши хора.
С плодородието са свързани и такива елементи от украсата на сурвачката като житни и царевични зърна.
Разноцветни кърпички – символизират радостните, „писани“ и шарени дни, с които е желателно да е пълна идващата година.
Най-масово използваната сурвачка се украсява с три кръга, разположени по дължината й. Най-долният кръг е най-големият – той символизира основата на живота, семейството. Средният кръг изобразява сговора между родителите и децата; а най-горният, най-малкият кръг представя и самите деца, домочадието и надеждата за бъдещето на целия род.
Червена прежда – червеният цвят пази от „зли очи“, от „уроки“, от негативни помисли и лошавини, замисляни от нечисти сили.
Бяла прежда, също и пуканки – надежди за „бели“, светли дни.
Разбира се, не във всички етнографски области на България сурвачките си приличат, не навсякъде са с еднакви и еднообразни украси, но във всеки техен елемент народната мъдрост е вложила определено пожелание, смисъл и значение.
Ами след сурвакането?
Любопитен е също така и въпросът какво да се прави със самата сурвачка след сурвакането: дали да се съхранява, да се изхвърля ли или да се запази в някое кътче на дома?
В самата раздяла с този символ на Новата година народът ни е вложил също определена метафорична символика.
В някои области сурвачките се оставят върху покрива на къщата – така се вярва, че всички пожелания за радостни и позитивни събития през новата година ще останат, ще се изпълнят и реализират в дома, а няма да бъдат изхвърлени заедно със самата сурвачка и нейната украса.
Другаде ги пускали в течащата вода на поток или река – смятало се, че така се осъществява пречистване и се отмива негативната енергия, наследена от старата година.
Със същата цел – изчистване, премахване и унищожаване на лошата енергия, на други места изгарят сурвачките, като пепелта след това се разпилява също над течаща вода.
