Според изследването продължаването на днешните модели на хранене може да доведе до преминаване на границата на затопляне от 1,5 градуса по Целзий, която се търси в Парижкото споразумение за климата, чиято крайна цел е да се избегнат най-лошите последици от изменението на климата. Възможно е затоплянето дори да доближи горната допустима граница на споразумението от 2 градуса по Целзий.
Моделиращото изследване установи, че по-голямата част от емисиите на парникови газове идват от три основни източника: месо от животни като крави, овце и кози; млечни продукти и ориз. Според проучването всеки от тези три източника поотделно допринася с минимум 19 % за затоплянето на планетата, като месото има най-голям принос - 33 %. Всички тези източници отделят големи количества метан - мощен парников газ, чийто потенциал за затопляне е над 80 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. Изследователите са изчислили, че до 2030 г. метанът ще представлява 75% от дела на хранителните продукти в затоплянето, а по-голямата част от останалото ще се дължи на въглеродния диоксид и азотния оксид. „Мисля, че най-важният извод, който бих искала политиците да направят, е, че емисиите на метан наистина доминират в бъдещото затопляне, свързано с хранителния сектор“, казва Катрин К. Иванович, климатолог от Колумбийския университет и научен ръководител на изследването.
Иванович и колегите ѝ от Университета на Флорида и Фонда за защита на околната среда изчисляват количествата на трите основни газа, произвеждани цялостно от всеки вид храна въз основа на сегашните модели на потребление. След това те съпоставят годишните емисии във времето по газове въз основата на пет различни прогнози за населението. След това учените използват климатичен модел, често използван от експертната група на ООН по въпросите на изменението на климата, за да моделират въздействието на тези емисии върху изменението на температурата на въздуха на земната повърхност.
Климатологът от Станфордския университет Крис Фийлд, който не е участвал в проучването, заяви, че в него са използвани утвърдени методи и набори от данни, „за да се стигне до ново, отрезвяващо заключение“. „Проучването подчертава, че моделът на хранене е от абсолютно значение за постигането на целите на Парижкото споразумение за климата - ако не вземем предвид храната, това означава, че няма да постигнем целите си за климата в световен мащаб“, каза Мередит Найлс, учен по хранителни системи в Университета на Върмонт, която не е участвала в проучването.
Изследването също така предлага някои начини за промяна на глобалното производство и потребление на храни, които биха могли да ограничат затоплянето. Много от тези промени вече се изискват или приемат. Президентът на САЩ Джо Байдън в обръщение към Конгреса през април 2021 г., например, изтъкна ползите за климата от засаждането на покривни култури, които могат да изтеглят въглерод от атмосферата. Множество скорошни проучвания и доклади препоръчват да се яде по-малко месо, за да се намали създаването на парникови газове от животните, отглеждани за консумация. Щатът Калифорния стартира през 2021 г. задължителна програма за рециклиране на хранителни отпадъци, за да намали емисиите, създавани от разлагащата се храна.
Но намаляването на метана може би е най-важната цел от всички. Въпреки че метанът е много по-мощен от въглеродния диоксид, той е и с много по-кратък живот - което означава, че от намаляването на емисиите на метан може да има бърза полза, казва Иванович. Основният въпрос, който остава, е дали производителите на храни и потребителите могат да променят поведението си, за да постигнат намалението на парниковите газове, заложено в проучването. Има пътна карта, но дали тя ще бъде следвана? „Промяната на поведението, особено когато сме бомбардирани от реклами, възхваляващи „ползите“ от всякакви храни - от кока кола до пържени картофи, от пица до бургери - е адски трудно“, казва физиологът по растенията от Колумбийския университет Лу Зиска.
Източник: DarikNews
