Изследователите не са единни относно неговото възникване. Изхождайки от формата и съдържанието му – месо, сирене или друга плънка, поставени в хляб, сандвичът логично би следвало да е една от най-старите и универсални типове храна в света. Заслугата за появата на самото му наименование принадлежи на четвъртия граф на областта Сандвич в Кент и първи лорд на Адмиралтейството, Джон Монтагю (1718-1792).
Най-разпространената история гласи, че графът бил заклет комарджия, който бил толкова запален да играе карти по цяла нощ, че когато огладнеел поръчвал да му сервират на масата за карти парче телешко месо, поставено между две филийки хляб.Биографът на четвъртия граф на Сандвич, военноморският историк Н.А.М. Роджър не оспорва репутацията на Монтагю на картоиграч, но според него Графът е бил изключително зает с държавни дела още от ранна утрин и заради тях измислил филиите, с които се хранел докато със свободната си ръка прелиствал страници, подписвал документи или пишел писма. Благодарение на своето откритие граф Джон Монтагю успява да влезе в световната кулинарна история. Сандвичът постепенно се превръща в предпочитана храна за много от благородниците, които започнали да поръчват „същото като на Сандвич“, което бързо било съкратено просто до „сандвич“.
Всъщност, графът измислил сандвича, дава името си и на откритите по това време Хавайски острови в Тихия океан. Като член на английския парламент Монтагю вземал активно участие в подготовката на околосветската експедиция на капитан Кук през 1778 г., при която били открити Хавайските острови в Тихия океан. Първоначално те били наречени Сандвичеви острови в чест на лорд Сандвич.
Изключително бързо (само за няколко години през 60-те и 70-те години на 18 век) наименованието „сандвич” се утвърждава и остава завинаги свързано с Джон Монтагю. През 1762 година думата „сандвич“ за първи път е спомената като нарицателно от английския историк Едуард Гибън. Той описва лондонските клубове, в които джентълмените разисквали политиката на чаша чай със сандвичи.
Според някои исторически източници, изобретателят на сандвича е равинът Хилел Старши, който живял през I век преди Христа. При едно празнуване на Пасха той поставил смес от счукани орехи, ябълки, подправки и горчиви треви между две питки „маца“. Тази практика навлязла дълбоко в юдаизма и сандвичът „хилел“ бил кръстен на своя създател.
Някой кулинарните историци считат, че произходът на сандвича е свързан с монголския император Чингис Хан (XII в.). Според други сандвичът в Европа се е появил през Средновековието, когато хората рядко използвали чинии. Вместо тях върху дебели филии хляб те поставяли варено или печено месо, което се ядяло с пръсти.
Идеята хлябът да се намазва с масло принадлежи на Николай Коперник, който за известно време бил назначен като управител на замъка “Аленштейн”. Замъкът попаднал под дълга обсада, по време на която сред жителите му избухнала епидемия. За да се справи с проблема, Коперник намазал хляба с масло и забранил да се яде комат, по чиято повърхност се забелязват полепнали нечистотии. След няколко дни епидемията била овладяна и била записана нова глава в историите за създаването на сандвича.
Източник: mariofresh.bg
