Адвокатурата обяснява, че подобни практики заблуждават потребителите, засягат доброто име на адвокатската професия и неправомерно използват лични данни и професионална идентичност. Особено обезпокоително е, че част от тези сайтове се поддържат от лица или дружества, регистрирани в чужбина, което затруднява търсенето на отговорност и създава условия за системна злоупотреба с доверието на обществото, сочат от ВАдвС.
Тъй като данните са за системни нарушения и заблуда с несъществуващи или фиктивни адвокатски консултации, компетентните органи трябва да направят проверка, казват още от адвокатския съвет и се канят да сезират отговорните институции.
В позицията се напомня, че предоставянето на правна помощ и правни консултации е строго регламентирана дейност, която може да се осъществява от адвокати при спазване на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Всяко представяне на "консултации от адвокати", без знанието и съгласието на конкретния адвокат, е недопустимо.
Висшият адвокатски съвет призовава гражданите да не се доверяват на "правни консултации", предлагани чрез подобни сайтове, които не са официално свързани с конкретен адвокат и не предоставят проверима информация за реално упражняване на адвокатска дейност. Единственият меродавен и официален източник на публична информация за действащите адвокати в България е Единният адвокатски регистър, поддържан от Висшия адвокатски съвет и достъпен на официалния му сайт. Само в този регистър може да се направи достоверна проверка на адвокатския статус, колегията и правото на упражняване на адвокатска професия.
