Освободителят на Кутловица - полк. барон Николай Карлович Притвиц (1835-1896) или Николаус Карл Леонард Ганс фон Притвиц, както е пълното му име, по-късно генерал-майор и генерал-лейтенант, произхожда от древно благородно семейство от немски произход. Роден е на 11 март 1835 г. в Санкт-Петербург, в Руската империя и притежава титлата барон. Негови родители са Карл Карлович Притвиц - генерал майор и Луиза де Грас, родена във Варшава.
Освен неговият баща и чичовците му са видни дейци и военачалници в руската армия: Павел Карлович Притвиц е генерал-лейтенант и сенатор в Руската Дума; Фьодор Карлович Притвиц е генерал-майор от корпуса на инженерите, директор на училището по строително инженерство.
По-важните моменти от биографията на Николай Карлович Притвиц са:
- 1853 г. завършва Пажески корпус и получава първото офицерско звание “корнет” (подпоручик в кавалерията, младши лейтенант); служи в кавалерията на руската армия от 1853 до 1896 г., командир е на II Лейб-хусарски Павлоградски полк, Лейб-гвардейски Улански на Негово Величeство полк и I бригада на кавалерийския запас
- 1863 г. е произведен в ротмистър (капитан)
- 1863-1864 г. участва в потушаване на въстанието в Полша
- 1866 г. е флигел-адютант (подполковник)
- 1873 г. /на 38 години/ встъпва в брак с баронеса Мария Дмитриевна Шепинг, дъщеря на историка и етнограф барон де Шопинген, с която имат 4 деца
- от 1876 г. и по време на Руско-турската освободителна война е командир на Лейбгвардейски улански на Негово Величество полк
- на 1 януари 1878 г. /по време на войната/ получава военно звание генерал-майор
- 1883 г. е назначен за директор на резерва на I кавалерийска бригада
- 1886 г. получава звание генерал-лейтенант
- 27 ноември 1896 г. (на 61 години) умира в Москва, където е погребан в Новодевическия манастир, днес в района на Лужники.
Изминава бойния път на руските войски в освободителната война и стига непосредствено до Цариград и подписването на Сан- Стефанския договор.
Носител е на най-високите войнски отличия в руската армия - Орден „Света Анна“ „Орден Свети Станислав“, орден „Свети Владимир“, Златно оръжие с надпис „За храброст“, Орден „Белия орел“ и др.
За подходящо място за поставяне на паметната плоча се предлага сградата на Областна администрация - Монтана, до сегашната мемориална плоча, поставена през 1997 г., която ознаменува датата на Освобождението на града от османска власт - 21 ноември 1877 г. от войските на полк. Барон Притвиц. С поставянето на барелефа ще се допълни представата за този исторически ден и преди всичко с образа на руския военачалник полковник барон Притвиц. Предложението е на Йордан Герасимов, Димитър Тихолов, Теодоси Антонов, Траяна Ценова и др.
