Илия се родил в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете, суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия "Гръмовник", "Гръмоделец" и "Гръмоломник". Светецът имал сестра - Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.
Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно – бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел за небесния светец.
Поверия и обичаи за празника
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
В представите на българина Илия лети на огнена колесница в облаците и размахва камшика си над лудо препускащи коне.
