От Игнажден започват Коледните и Новогодишни празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година и бележи началото на едни от най-богатите традиции и обичаи, съхранени и до днес - тези на коледните и новогодишните празници. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден..
Народът е вярвал, че в дните между Игнажден и Коледа били родилните мъки на Богородица, за което се пее и в много от народните ни песни: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа".
В действителност, до IV век християните празнували единствено Богоявление, Възкресение и Петдесетница, а празникът Рождество Христово възникнал след това, като за негова дата бил отреден 25 декември. Това била и причината те да бъдат обвинени, че празнували също като езичниците рождения ден на Бога на слънцето, тъй като датите съвпадали. Свети Августин отговорил на техния укор с думите: "Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето". Християните обявили Божия син за истинско слънце, което спасило цялото човечество от мрачните дни на заблуда, озарявайки света.
На Игнажден традицията повелява
Сред най-характерните обичаи за Игнажден е така нареченият "полазник" или "полезник", символизиращ магическата сила на първия ден. Според него, който пръв прекрачи прага на дома, определя каква ще бъде идната година. И за да не оставят благополучието в ръцете на случаен човек, дедите ни избирали "полазника" предварително, като предходния ден му отивали на гости с бъклица вино, за да го поканят, тъй като били убедени, че именно той ще донесе сполука на цялото домочадие.
Според традицията, на самия празник, още преди изгрев слънце, огнището трябва да е запалено, а гозбата да ври. Полазникът не влиза в дома с празни ръце, а носи наръч от съчки, които пуска в огъня и по-голяма пръчка, с която разравя огнището, за да пръснат искри. През това време благославя дома и неговите стопани с думите: "Колко искри в тази къща, толкова пилета и берекет да има!".
На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще
се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на
дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича:
"Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После
става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата.
Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото
сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, на връщане задължително трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци или краваи (малки гевречета). От замесеното тесто откъсват малко парче и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло.
