В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември започва Новата година. Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.

В огнището се слагало голямо дърво, наречено Бъдник , с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „полазникът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на полазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“. На стола, където стоял Полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.

Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат "Мъчници" и се смята, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно.

На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушите, за да растат по- бързо.

Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Поверия за деня:

  • Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
  • Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
  • Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
  • Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
  • Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
  • Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
  • Не се иска и не се дава нищо назаем.
  • Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
  • Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Трапезата на Игнажден

На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмет. Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сарми. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но задължително постни ястия.



Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, както и Пламен, Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.



Източник: hera.bg