За впечатляващото представление допринесоха също популярните народни изпълнители Илия Луков, Юри Крумов и Светлин Миланов, родопската певица Валентина Добрева под съпровода Лазар Керемедчиев (каба гайда) и "Гласът на Тракия” Дарина Славова под съпровода на Темелко Иванов (кавал). В празничния концерт се изявиха също оркестърът на Ансамбъл ”Тракия”, Академичният народен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, актьори от врачанкия театър и от Театрална група "Темп”, танцьори от Ансамбъл "Хемус”, Мъжката фолклорна група "Змей Горянин” от Зверино и Женският народен хор при Читалище "Просвета” - Мездра.
"Архитектът" на този невероятен спектакъл, пренесъл любителите на фолклорното изкуство през историята на танцовия състав от неговото създаване до днес, бе художественият ръководител и хореограф на Ансамбъл "Мездра” Маестро Мирослав Аспарухов, който накрая получи заслужените аплодисменти на публиката
***
Kолективната находка на древноримски сребърни монети е безспорното археологическото събитие на годината в Мездра. Според директора на Регионалния исторически музей - Враца Георги Ганецовски, Мездра може да се окаже "Малкия Пловдив“. На 31 август 2018 г. при разчистването на имот в централната градска част на Мездра, собственост на сестрите Нели и Петя Кръстеви, под коренището на стара джанка е открита колективна находка на повече от 200 древноримски сребърни монети. Пет дни по-късно, на 5 септември, във врачанския музей са предадени 184 от тези монети, както и фрагменти от керамичния съд. в който са намерени. По-късно са предадени още 3 монети, с което броят им става 187. Това е петата колективна находка, открита в града, което превръща Мездра в своеобразния Римски "Уолстрийт” от началото на новата ера.
Находката се състои главно от римски сребърни денари и антониниани, датиращи от средата на I-ви до края на III-ти век след Христа. Монетите са с различен номинал и съдържание на сребро и не са били събрани случайно. Били са в обращение почти два века, което отново доказва, че навремето крепостта „Калето” е била важен търговско-обменен център с урбанизирано селище, прилежащо към нея.
Този 200-годишен период обхваща времето от римския император Нерон, до управлението на династията на Северите. Това обяснява и наличието на монети от почти всички тогавашни императори - Галба, Веспасиан, Тит, Домициан, Нерва, Траян, Марк Аврелий, Диометиан, Септимий Север, Клодий Албий, Каракала и Александър Север.
С особена стойност е монета от времето на Септимий Север, сечена в Сирия, на която е изобразен полумесец, както и монета от времето на Деций Клодий Албин. Любопитен факт е, че някои от монетите са с изображения на жени. Такава е монетата с лика на съпругата на император Септимий Север, Юлия Домна.
Вероятно находката наброява най-малко 1000 монети, но е предадена само една пета част от нея, а останалите все още се издирват от полицията.
При проучването на част от терена бяха открити и други изключително ценни археологически находки, както и основите на жилищна сграда. По разкритите каменни основи специалистите определят три етапа в нейното строителство, от три различни епохи, първата от които може да бъде отнесена най-общо казано към III век. Следите от пожар върху втория строителен слой дава основание да се смята, че унищожаването на сградите съвпада с опожаряването на крепостта „Калето”.
По време на разкопките бяха намерени още интересни находки, които дават информация за бита, поминъка и културата на обитателите на древното селище - теракотен калъп за керамични отливки за релефни украси върху съдове от бита, костен зъб, вероятно от хищник или млад глиган, обработен и подготвен за изработването на амулет или някаква украса, рибарска тежест, още 10 монети - две от сребърното съкровище, с изображението на Каракала, и една с женско изображение, шест бронзови и две медни.
Най-интересен обаче се оказа откритият бронзов ключ, за който се предполага, че е от входа на жилищната сграда. Изключително добре е запазено мястото откъм входа на сградата, с формата на тайник. Така го определиха и археолозите: "Тайникът на имането".
***
Тазгодишният носител на Наградата за родолюбие "Дядо Йоцо гледа" - Ансамбъл "Мездра", и популярната народна певица Гуна Иванова показаха на целия свят "Де е българското”: там, където са българските танци и песни, които обединяват хората от всички поколения с магията на българския фолклор. Това стана по време на XII Национален фолклорен събор "Де е българското“, който се проведе в Неделята на слепия в Туристически комплекс "Дядо Йоцо гледа“ край село Очиндол.
Фолклорният събор събра в сърцето на Западна Стара планина стотици любители на народните танци и песни. В неговото тазгодишно издание се включиха повече от 600 самодейци - певци, танцьори и инструменталисти, представители на над 30 читалища, пенсионерски и военни клубове, клубове на инвалида от областите Враца, Монтана и Ловеч.
Аплодисментите на публиката заслужиха ДТС "Мездренче”, Мъжката фолклорна група "Змей Горянин” от Зверино, ученичката на Гуна Иванова - Стела Кръстева от Оселна и др. Освен представители на 13 читалища от общината домакин, на сцената се изявиха самодейни колективи, народни певци, танцьори и инструменталисти от още 15 населени места от Северозападна България.
В разгара на събора председателят на Сдружение "Искърско дефиле” Огнян Петров връчи за 12-ти път Наградата за родолюбие "Дядо Йоцо гледа”. Тази година с престижното отличие бе удостоен Ансамбъл "Мездра” за неговата "70-годишна дейност за запазване, развитие и популяризиране на българските народни танци”. 10-килограмовата статуетка - реплика на паметника на Вазовия герой в Искърското дефиле, получи художественият ръководител и хореограф на състава Мирослав Аспарухов.
В кулминацията на празника на мегдана в подножието на връх Остра могила се изви най-дългото хоро, на което понечи да се хване и сам Дядо Йоцо.
***
За 44-и път в разгара на пролетта се проведоха традиционните Празници на културата "Мездра-май”. Програмата на ежегодния културен форум беше изпъстрена с културни, обществени и спортни изяви. Сред тях бяха четвъртото издание на Общинския фестивал „Магията на Мездра 2017”; празничен концерт, посветен на Деня на Мездра - 6 май (Гергьовден), с участието на популярната естрадна група "Тоника Домини” и на участничката в „Гласът на България” Илона Иванова; откриване на мемориален знак в памет на деветима офицери и войници от община Мездра, загинали през 1945 г. за освобождението на Унгария, които са погребани в българското военно гробище край гр. Харкан; дебютният концерт на сдружение "Новото поколение на талантите” с участието на Вокалните групи "Wings”, "Little Wings” и "Baby Wings” с ръководител Тони Яшова, на Танцова формация "Keep It Real” с ръководител Елеонора Бутакова и на клубовете за народни танци и зумба с ръководител Йоанна Аспарухова; честването на 120 години от откриването на гара Мездра, Седмите Майски краеведски четения и годишният концерт на Центъра за подкрепа за личностно развитие.
Майските празници на културата бяха закрити с шествие на възпитаници на детските градини и училища и Детски утро по случай 24 май. В истински гала спектакъл се превърна абитуриентският бал на зрелостниците от Средно училище "Иван Вазов”, които извиха на градски площад най-дългото абитуриентско хоро.
***
Повече от 500 самодейци - танцьори, певци и инструменталисти от Северозападна България, се включиха в първото издание на Регионалния фолклорен фестивал "Змей Горянин 2017” в Зверино, с който в началото на юни беше отбелязана 10-годишнината от създаването на Мъжката фолклорна група "Змей Горянин”. В него взеха участие 33 народни хорове, певчески и вокални групи, танцови състави и фолклорни групи, както и 12 индивидуални изпълнители - представители на читалища, пенсионерски клубове, училища и детски градини от 18 населени места в областите Враца, Монтана и София.
Участниците във фестивала се съревноваваха в три
направления. В раздел "Танцови групи” с първа награда във възрастовата група
над 16 г. бе отличен Ансамбъл "Мездра”, а във възрастовата група под 16 г. -
Детският танцов състав "Мездренче”. В раздел "Народни хорове” отличията
заслужиха Женската певческа група "Балканска китка” от Згориград, а при
индивидуалните изпълнители - Стела Кръстева от Оселна и Александър Алексиев от
Зверино. Специалната награда на фестивала бе присъдена на Мъжката фолклорна
група "Змей Горянин”.
В рамките на феста за пръв път бе направена възстановка на посрещането на Ботевите четници, водени от Никола Войновски, от родолюбиви зверинчани през бунтовната пролет на 1876 г. и осветена паметна плоча в местността "Воденицата”, увековечаваща това историческо събитие. Паметния знак освети Врачанският митрополит Григорий.
***
За втора поредна година в края на август в Царевец се проведе Националният фолклорен фестивал "Белокаменица”. Събитието събра над 300 самодейци от цялата страна, които представиха богатството на българското фолклорно - песенно и танцово изкуство.
Домакините бяха подготвили необичайно откриване на културния празник, с което показаха, че традициите български се крият не само във фолклора, но и в предаваната вековна мъдрост, че, за да те запомнят потомците с добро, трябва да посадиш поне едно дърво. С пъстро дефиле от носии и усмивки, участниците стигнаха до мястото, където посадиха своите дървета, при което някои от тях казаха, че оставят и частица от себе си, и отново ще се върнат при своето дърво. В инициативата се включиха представители на Мотоклуб "Велика България” и на Национално движение "Хан Кубрат“, които бяха другата атрактивна изненада на фестивала, след което огласиха селото с рева на мощните си мотори в почетна обиколка.
Тазгодишното издание на "Белокаменица” бе с конкурсен характер и включваше изпълнения на фолклорни певчески групи, дуети, солови изпълнения, танцови формации и състави. При индивидуалните изпълнители първа награда заслужиха малката талантлива певица от Царевец Ния Петкова и дуетът Цеца Йончева и Сава Михайлова от Малорад. В категорията "Народни хорове” бе отличена Женската певческа група „Българка“ от Борован, а в раздел "Клубове за народни хора” - Танцов клуб "Свирец-игралец“ от Царевец с ръководител Йоанна Аспарухова. При танцовите състави без конкуренция бяха малките магьосници на танца "Сухаченци” от плевенското село Сухаче.
Фестивалният ден бе закрит с концерт на популярната народна певица Гуна Иванова и на нейния колега Венцислав Пенев. По стародавна традиция празникът завърши с безкрайното българско хоро под звуците на духовия оркестър от ботевградското село Новачене.
***
В навечерието на Деня на Съединението - 6 септември, честван и като Ден на селото, в Типченица се проведе десетото, юбилейно издание на Фолклорния фестивал "Типченица пее”. Празникът събра на площада в центъра на планинското селище стотици любители на българския фолклор. В събитието се включиха над 200 самодейци - певци, танцьори и инструменталисти, от 12 общини в Северозапада.
По традиция фолклорният празник започна с молебен-водосвет за благоденствие на жителите и гостите на селото, отслужен от о. Васил Николов. По-сетне с поднасяне на венци и цветя пред войнишкия паметник, едноминутно мълчание и падане на колене присъстващите почетоха паметта на 57-те типчени, загинали във войните за национално освобождение и обединение.
В тазгодишното издание на „Типченица пее“ се изявиха повече от 25 само-дейни колективи от общините Мездра, Враца, Бяла Слатина, Борован, Криводол, Роман, Хайредин, Берковица, Вършец, Георги Дамяново, Лом и Ботевград. Зрителите аплодираха изпълненията на 13 певчески групи и народни хорове, 4 танцови състава, 2 дуета и 8 индивидуални изпълнители.
Една от атракциите на фестивала беше хайдушкото чеверме, което завъртя под сянката на чинара Master Chef Георги Димитров, чиито родови корени са от родопското село Гела. Кулминацията на празника на съхранената духовност бяха вихрените танци на Ансамбъл "Мездра” и родопските народни песни, изпълнени от младата народна певица Гергана Чолакова в съпровод на каба гайда на Манол Ташков - правнук на известния майстор-гайдар Дафо Трендафилов от смолянското село Гела.
***
За трета поредна година навръх Трифон Зарезан в Археологически комплекс "Калето” се проведоха утвърдилите се вече като традиционни Дионисиеви празници. По този повод на амфитеатралната сцена на комплекса Ансамбъл "Мездра”, Женският народен хор и трупата за Експериментален театър при Читалище "Просвета" изнесоха атрактивна програма, посветена на големия християнски и народен празник.
В разгара на празниците на културата Археологическият комплекс беше домакин на третото издание на Фестивала на средновековните традиции, бит и култура „Калето-Мездра”. В него се включиха повече от 25 групи и индивидуални изпълнители от София, Варна, Шумен, Русе, Сливен, Асеновград и Лом. Сред тях бяха Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции "Авитохол” - Варна, представители на Късноантичната и средновековна крепост "Туида" - Сливен и възпитаници на гимназията по каменообработване в Кунино.
През лятото за 15-а поредна година на крепостта "Калето” в Мездра се проведоха археологически разкопки. Научен екип с ръководител доц. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН продължи проучването на културния пласт от римската епоха (II-IV в.). Археолозите попаднаха на интересни находки - три бронзови фибули, дръжка от бронзова лампа и елемент от декоративен обков на тоалетно сандъче, добре запазена декоративна костена игла за коса, както и повече от 15-на късноримски монети, които допълват колективната находка от 65 монети, открита при предишните проучвания на крепостта.
***
През 2017-та три читалища в община Мездра отбелязаха кръгли годишнини. В началото на март Народно читалище "Просвета-1897” в Горна Кремена чества своя 120-годишен юбилей. По този повод ръководството на читалището награди с почетни грамоти заслужили читалищни дейци и самодейни колективи. Празнична програма изнесоха самодейни състави от общините Мездра, Враца и Червен бряг. Подредена бе и етнографска изложба.
През май най-старото читалище в общината и едно от първите във Врачанско - Народно читалище "Просвета-1897" в Долна Кремена, също чества 120-годишен юбилей. Кръглата годишнина беше отбелязана с тържествен концерт, в който взеха участие Квартет "Славей”, Ансамбъл "Мездра” и Танцова формация "Keep It Real", Женската вокална група и Детската студия по художествено слово при долнокременското читалище. Настоятелството на културно-просветното средище връчи поздравителни адреси на дългогодишни самодейци и ръководители.
В началото на декември Народно читалище „Фар-1927” в Люти дол отбеляза подобаващо 90 години от своето създаване. По случай паметното събитие излезе от печат юбилейна книжка за читалището и беше представена презентация, проследяваща историческото развитие на читалищното дело в селото. Празнична програма изнесе групата за художествено слово към Пенсионерския клуб в Люти дол.
