През топлия период градусите на закрито трябва да бъдат между 18 и 25 в зависимост от типа работа – лека, средна или тежка. Определена е и допустима температура, която не може да бъде над 28 градуса. При определени изключения при много висока температура навън, в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимите стойности, но не повече от 33 градуса.
При работа на закрито се препоръчва въвеждането на технически мерки, докато при работа на открито по-добър ефект имат организационните мерки като въвеждане на повече почивки, които да се прекарват в специално осигурени климатизирани помещения за възстановяване на топлинния баланс на организма, промяна на работното време с цел избягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури, промяна на вида работа и др.
Организационните мерки и осигуряване на подходящи помещения за почивка са по-работещи и при работни процеси на закрито, при които поради естеството на дейностите не биха могли да се постигнат оптимални температури – например при леене на метали или работа в хладилни помещения. За възстановяване на топлинния и водно-солевия баланс на организма трябва да се осигури достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности.
Осигуряването на долекарска и първа медицинска помощ е задължение на работодателя, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.
Проверките на микроклимата са приоритет в дейности като строителство и селско стопанство, където трудът се полага основно на открито. Контролните органи извършват проверки както по сигнали, така ипо време на текущата си инспекционна дейност.
За 2023 г. в Инспекцията по труда са постъпили 55 броя сигнали за работа при високи температури. По-голямата част от тях са за работа в закрити помещения. Практиката показва, че при работещите на открито работодателите по-често се съобразяват с горещините и прилагат мерки за минимизиране на негативните последици от работата при високи температури.
