Темите, свързани с Ботев, се заредиха, преплитайки се в научните изказвания на гостите на събитието - проф. д-р Пламен Митев и проф. д-р Николай Чернокожев, преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски” и проф. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий”.
Дискусията започна без излишна философия с факта, че човек не избира кога да се роди, но когато това съвпада с Рождество Христово е сигурен знак за предопределеност - знак, които неминуемо е белязал и живота на Ботев. На 6 януари се ражда Спасителят. На този ден се ражда и първородният син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. По спора къде е роден и учените в залата, и многобройната публика бяха на мнение, че той все още продължава.
Непринуденият разговор между гостите не отмина и спора, свързан с неяснотите и около истината за гибелта на Ботев. Спор, които също продължава. Началото и краят на един живот, белязани от спорове! Целта на дискусията обаче не бе това, а да се говори за онзи къс отрязък от 28-годишното време на Ботев между рождението и смъртта, през което е свършил значими дела, отредили му място в историята.
Професорите в залата не скриха, че историографията е в дълг пред поколенията, защото когато говорим за Ботев трябва да знаем възможното всичко. Цели периоди от живота му обаче тънат в една белота, за тях няма конкретни документи. За други периоди има архиви разкриващи различни конфликти и противоречия, в които той е замесен.
Учените, присъстващи на Ботевата вечер, дадоха да се разбере, че гилдията на историците все още не е успяла да достигне до ясни еднозначни отговори в това кой прав, кой крив и да даде оценка за това, което са направили нашите големи патриоти от ранга на Каравелов, Левски, Бенковски и всички апостоли, за да може, подреждайки ги един до друг, да се прецени реално кой какво е допринесъл.
От изявленията на професорите се разбра, че за Ботев има закрити архивни документи във Венеция, има документи, които нарочно не се откриват и се съхраняват в архивите на Руската федерация, които са свързани със съвместната работа на Ботев с Михаил Бакунин, има и документи в Берн в Швейцария.
И присъстващите историци, и многобройните слушатели в залата коментираха сложната симбиоза от обич и омраза към Ботев от страна на неговите съвременници, беседата поде и въпроса кои са били неговите опоненти, кои са били съмишлениците. Не бе отмината и темата за неговото творчество, което трябва да четем внимателно, за да влезем в провокативния свят на Ботев, който ни кара не винаги да се съгласяваме, независимо от Ботевия авторитет, но свят, които пробужда възможности да осмислим написаното от Ботев.
Учените бяха категорични, че общуването между Ботев и Левски е било многопластово, истинско и обвързващо ги със споделяне на идеи. Стана дума и за това как се появява Ботев в "Немили недраги” на Иван Вазов. Името му е споменато с едно изречение "адвокат, самият Ботев, дошъл нарочно от Галац”. Подчертано бе, че Ботев е боравил с великолепни риторически хватки, за да омае съда и присъдите да бъдат свалени максимално. Направен бе изводът, че ролята, която Вазов му дава в "Немили недраги”, е адвокат на историята.
Разговорът не отмина и факта, че още 20-годишен в Браила Ботев е бил авторитет пред местната полиция и е измъквал изпаднали в ситуация сънародници. Писал е писмата на хъшовете, знаел е руски, френски.
Вечерта продължи дълго, без сценарии и подготвени изказвания. Изникваха нови, любопитни теми за живота на политика, публициста, революционера и човека Христо Ботев, краткият живот на който все още остава една неразгадана вселена, чиято светлина не угасва.
