Ризата - ежедневие, празник, ритуал
Ризата присъства в ежедневния и празничен бит на човека. Тя е винаги и навсякъде - от момента на неговото раждане, когато се облича първата ризка, до последния ден, когато напуска земния си живот, българинът задължително се облича с нова риза или с тази, с която се е венчал.
Ризата се носи от мъже и жени, тя е най-натоварената със знаковост, с послание дреха. Тя ще разкаже на целия свят дали момата е готова вече да се момее, да има правото и задължението да бъде направена булка. Ризата има двуяко, магическо свойство - явява се като знак за промяна, като граница и като защитна линия между тялото и външния свят. Тя го пази от студ и влага, от жега, от слънчевите лъчи, от чужди очи - пожелаващи или проклинащи, от вредни влияния и зли сили.
Бял е цветът на ризата, тя е била свещена за българина. Това е цветът на чистотата, светлината и невинността. Бялата риза е може би най-важната дреха от облеклото, тя оформя цялостната визия и идентичност на този, който я носи.
Ризата с шевица в костюма на българина е основен носител на социалния му живот. По нея ще познаеш дали този, който я носи, е момък, мома или женен мъж или невеста. Изработва се от памук, лен, коноп, коприна - смятало се е, че тези материи имат предпазваща сила. Шевицата е свързана с ежедневието, отразява живота на човека, природата, магията на цветните конци запленява. Полите са украсени с тънък обшив или със синджирено поръбване, ръкавите са богато украсени с шевица, пазвите са бродирани и обшити с дантела, пулчета, копчета. По това колко е богата шевицата и украсата се определя дали ризата е за ежедневието или е празнична.
Ризите се различават помежду си по броя на платната, по кройката, по наборите около шията и китките на ръцете, материята от която е ушита. Ризите са отворени с шлиц до гърдите, шлицът се връзва с шнурче от червени конци само на врата. Ръкавите на женските ризи са широки, отворени или с набор около китката.
Брачната риза е с много пищна орнаментика, която има свой специфичен език, свой смисъл и значение. Поради непознаването му ние, по-съвременните българи, понякога се „изгубваме в превода”, невинаги правилно тълкуваме знаците, цветовете, посланията. Добре е да знаем, да изучаваме правилното четене на цялата тази приказка от цветове и бодове.
Шевицата не е нещо отживяло и старомодно, тя е съкровищница, завещана ни от майки и баби - ето защо трябва да я съхраним. Брачната риза се съхранява до старостта, като облекло за Рая. Вярва се, че в Рая по ризата ще се познаят мъжът и жената и ще се съберат отново. А ризата, тя винаги трябва да е „чиста, да трепти от белота”. По ризата може да усетиш кой я носи и какъв е.
Днес ние Ви представяме различни ризи - мъжки, дамски, булченски, празнични, ежедневни, с бродерия и без, с дантела и поръбени, от кенар и памук, скроени различно, прави и с клинове, с ръкав и без ръкав, къси и дълги, отворени и закопчани. С линирани шарки в платното, свилени ръкави и много богата шевица.
Желаем Ви приятна разходка, запознайте се, насладете се на красивите тъкани, кройки, шевици на ризата - ежедневна, празнична и за ритуал. Отново отворихме бабината ракла в навечерието на Коледните и Новогодишните празници, за да не забравяме, да помним посланията на нашите предци. Желаем Ви хубави празници!”
Милка Пухалска
