За да влязат в сила и да започне прилагането на новите изисквания в Германия, ще е необходимо известно време, отбелязва още изданието. След като Директивата влезе в сила, националните парламенти трябва да я въведат в националното законодателство до 2026 г.
Вместо познатото общо обозначение „мед от ЕС“ или „мед извън ЕС“, в бъдеще върху етикета трябва да се посочват точните проценти на страните на произход на меда. В допълнение към задължителното посочване на произход, Европейският парламент успя да прокара създаването на система за проследяване и въвеждането на референтна лаборатория, за да подобри контрола и да открие фалшификации чрез систематични тестове.
През последните години пчеларите в Европа са все по-изложени на нелоялна конкуренция и огромен ценови натиск поради евтиния фалшив мед, който често идва на пазара извън ЕС.
Сигурен съм, че споразумението ще помогне на местните пчелари. Това ще позволи на потребителите да вземат информирано решение за покупка, смята австрийският евродепутат Александър Бернхубер.
По този начин затрудняваме фалшификаторите на мед, които преди са правили бизнеса си за сметка на нашите пчелари, допълва той.
При разследване на Европейската комисия от 320 изследвани проби мед 147 са фалшифицирани, повечето от които са от страни извън ЕС. Почти 40% от вноса идва от Китай, като не са редки случаите, когато вносният мед е смесен със захарен сироп от ориз, пшеница или захарно цвекло и оцветител.
В допълнение към етикетирането на меда, директивата вече позволява терминът „сладко“, който е често срещан в Германия и Австрия, да се използва отново за плодови пасти, направени от всички видове плодове като ягоди и кайсии, след 22-годишна забрана в ЕС. Преди това терминът „сладко“ беше разрешен само за плодови пасти, направени от цитрусови плодове. Този регламент се основава на британския термин „конфитюр“, който се прилага само за продукти, произведени от цитрусови плодове и за които британците са наложили това специално правило в целия ЕС.
Източник: agri.bg
