Оригиналното изображение в близката инфрачервена област, публикувано на 26 юли, изобразява двойка млади звезди, наречени Хербиг-Харо 46/47. Открити на 1470 светлинни години в съзвездието Вела в галактиката Млечен път, звездите все още се формират активно и обикалят плътно една около друга.

Двете са наблюдавани и изучавани от космически и наземни телескопи още от 50-те години на миналия век, но високочувствителният телескоп позволява да се направи най-подробното изображение с най-висока резолюция досега. Той има възможност да наблюдава Вселената с по-големи дължини на светлинните вълни в сравнение с други космически телескопи.

Телескопът „Джеймс Уеб“ хвърля светлина върху произхода на нашата Вселена, но появата на този мистериозен обект на фона на това изображение поставя повече въпроси, отколкото отговори дава. Космическият въпросителен знак не е бил наблюдаван или изучаван отблизо, така че учените не са напълно сигурни за произхода и състава на обекта.

Но имат няколко идеи въз основа на неговата форма и местоположение.

"Първото нещо, което може да се изключи, е, че това е звезда в Млечния път", казва Мат Каплан, доцент по физика в Държавния университет на Илинойс. "Звездите винаги имат големи шипове и това е така, защото са точковидни. Това се нарича дифракция и идва основно от ръбовете на огледалата и стойките, които поддържат камерата в средата."

Телескопът „Джеймс Уеб“ обикновено позволява да се видят шест или осем звездни "зъба", ако се вгледате внимателно, добавя Каплан. "Това веднага ви подсказва, че наблюдаваният обект не е звезда".

Възможно е това да е сливане на две галактики, които, вероятно на милиарди светлинни години, са много по-далеч от Хербиг-Харо 46/47, казва и Кристофър Брит, учен по информационни дейности към Научния институт за космически телескопи, който управлява научните операции на „Джеймс Уеб“.

Има "много, много галактики извън нашия Млечен път", казва Брит. "Това прилича на нещо, което се случва доста често - тъй като галактиките растат и се развиват в течение на космическото време, те понякога се сблъскват с близките си съседи. И когато това се случи, те могат да се изкривят в най-различни форми - включително и във вид на въпросителен знак, очевидно."

Вероятно за първи път се наблюдава този специфичен обект, казват експертите, но сливането на галактики във форма, подобна на въпросителен знак, се е случвало и преди - включително обратна версия, образувана от галактиките Антена в съзвездието Корвус. Освен това повечето галактики са имали множество подобни взаимодействия в хода на своята история, казва Брит, но те не продължават много дълго.

Космическата обсерватория е разкрила шест големи галактики, които са съществували между 500 и 700 милиона години след Големия взрив

Вероятно подобна е съдбата и на нашата галактика, която ще се слее с галактиката Андромеда след около 4 милиарда години, обяснява още Брит, но формата, която ще приемат, е неизвестна:

„Формата на въпросителен знак може да е показателна и за сливане, при което тези две галактики си взаимодействат гравитационно. Тази кука на въпросителната отгоре ми прилича много на това, което наричаме приливна опашка, където потокът от звезди и газ е бил откъснат и е излетял в пространството."

Събирането на повече спектроскопски данни за обекта ще разкрие повече подробности, като например разстоянието и химическия му състав.


Източник: profit.bg