Сщмч. Поликарп бил един от Апостолските Мъже. Неговият ученик св. Ириней Лионски и Евсевий (“Църковна история”) свидетелстват, че св. Поликарп бил ученик на апостол Йоан Богослов.
В продължение на много години бил (вторият) епископ на Смирна (Мала Азия). Св. Поликарп бил свидетел на мъченическата смърт на св. Игнатий. След смъртта му той станал “вожд на цяла Азия”, по думите на Блажени Йероним.
Особеното положение на св. Поликарп било и главната причина за неговата мъченическа смърт: езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за баща на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване, то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.
"Послание до филипийците" е важен документ за датировката на Новозаветните книги и за определянето на времето за тяхната канонизация, защото св. Поликарп се позовава в него на Евангелието от св. евангелист Матей, на Деянията на светите апостоли, на Посланията на св. апостол Павел (до римляните, до галатяни, Първото до Коринтяни, Първото до Тимотея), позовава се също и на Първото съборно послание на св. ап. Петър и на Първото съборно послание на св. ап. Иоан Богослов.
Източник: .pravoslavieto.com
