Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей.
В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст, а Филип – с главата надолу, страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.
В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . Особено го тачат жените за да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”.
Според народните поверия, на този ден не трябва да се мързелува – безделието се определя като голям грях, тъй като Свети Филип бил много работлив. Не трябва да оставяте бъркотия в къщата – ще загубите пари. Не трябва да използвате остри предмети – можете да се нараните. Не трябва да отлагате планираните дейности през този ден – по-късно те ще бъдат трудни за изпълнение или няма да бъдат възможни.
