Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на изцеления чрез молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.
Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към светиите.
Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил за подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. Самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но заради високите му достойнства бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник.
Той оставил богато книжовно наследство - молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник).
Св. Григорий Велики -Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.
Теофан Изповедник е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието. В Българската православна църква и Римокатолическата църква той се почита на 12 март, а в някои православни църкви – на 25 март.
Теофан е роден в Константинопол от богати и аристократични родители-иконолюбци – Исак, имперски управител на островите в Бяло море, и Теодора, за чието семейство няма сведения. Тъй като рано остава сирак византийският император Константин V Копроним (741 – 775) се погрижва за обучението и възпитанието му в императорския двор. Теофан получава няколко служби под негово управление. Хрониката му запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.
Жени се на 12-годишна възраст, но убеждава жена си да живее в девственост и през 799 г. след смъртта на тъста му те се разделят по взаимно съгласие, за да водят религиозен живот, като тя избира един манастир на остров близо до Константинопол, а той отива в манастир, наречен „Полихрон“ в окръга Сигиан (Сигриано) близо до Кизик от азиатската страна на Мраморно море. По-късно той построява манастир в собствените си земи на остров Калоним (сега Каломио).
След шест години се завръща в Сигриано и основава манастир, известен с името „На голямата площ“, и го управлява като игумен. Като такъв той посещава Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. и подписва указите му в защита на свещените икони.
Когато император Лъв V Арменец (813 – 820) подновява иконоборството, той заповядва Теофан да бъде доведен в Константинопол и съден за отказа му да отхвърли решенията на събора, но напразно. Теофан е хвърлен в тъмница и в продължение на две години търпи жестоко отношение. След това през 817 г. той е прогонен в изгнание на о-в Самотраки, където, съкрушен от страданията, живее само 17 дни и след смъртта му, вероятно на 12 март – денят, в който се почита в Римския мартирологий.
