Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те отново се връщали в градовете и ставали смели защитници на православното учение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От малък той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал монах. Целия си живот той прекарал в молитва и монашески подвизи, като проявявал кротост и смирение, любов към ближните и милосърдие. За този му свят живот Господ удостоил верния Си служител Тит с дар на чудотворство. Твърдо убеден в истината на православното учение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се проявил като непоколебим защитник на истината.
Блаженият наш отец Тит, който от ранна възраст възлюбил Христа, възненавиждайки света, се подвизавал в киновия. Като приел монашески образ, с огромно търпение преминавал по скръбния трънлив път на иноческия живот. Заради своето голямо смирение и послушание, по които преподобният превъзхождал всички братя от тази киновия, го възвели в сан презвитер - пастир на словесните овци. Преподобният Тит се преизпълвал с огромна любов към своите ближни. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил удостоен от Бога с дар на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит същевременно бил непоколебим стълб на православието, тъй като ревностно защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци.
Поживял доста и посочвайки на своите последователи достоен за подражание пример на постнически живот, преподобни Тит мирно заминал при Господа.
