Св. Михаил Воин бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил III (865 г.) против агаряните, св. Михаил Воин бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим.
Връщайки се у дома, извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от едно езеро, и спасил една девица от участта да бъде изядена. Но змеят, чиято глава отсякъл, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал в безсъзнание.
Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Бог го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХIII век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл св. мощи му в столицата Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на старопрестолния град под османска власт (1393 г.), следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
Почитта към св. Михаил Воин като към общобългарски светец се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес "Проложно житие на св. Михаил Воин Българин", дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.
Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси. Когато веднъж се намирали заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано ги нападнали. Всички се разбягали, освен светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител. Тримата били жестоко бити и изтезавани. Накрая мъчениците Филимон, Архип и Апфия били пребити с камъни.
