Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски.
Роден е около 1327 година в столицата Търново. Произлиза от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски.
Св. Евтимий постъпва последователно в манастира Студион и лаврата на Св. Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Св. Троица” край Търново и поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
Славата на Св. Евтимий като строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довежда до патриаршеския престол през 1375 г. Той става патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в българската история. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч.
Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!” По заповед на султана патриархът е изпратен на заточение в Родопите. Къде точно е бил заточен патриархът на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал около 1402-1405 г.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден, 20 януари, заедно с паметта на Св. Евтимий Велики.
